Лекарско съсловие по нашите земи от 1 до 3 век

От 100г.

Изобилието от на надгробни и паметни плочи, открити по нашите земи, датиращи от римската епоха дава основание на историците да считат, че подобни материали биха магли да предоставят ценни сведения за древните лекари. Немалко са и материалите, публикувани на гръцки и латински език, които са използвани само за археологически или езиковедски изследвания от учените.

От българските исторически писмени трудове, касаещи работата на медиците, живели по нашите земи през римската епоха, се откроява трудът на Г. Михайлов, разказващ за териториалния произход на надписите, а именно: от Западночерноморските гръцки колоний, провинция Мизия и провинция Тракия. В Северна България преобладавала романизацията, насаждана от многобройната римска войска и администрацията. В Западночерноморските колонии преобладавала гръцко-елинистическата цивилизация, която била със значително тракийско влияние. Във вътрешната римска провинция Тракия дълго време преобладавало гръцко-елинистическото влияние, а като официален се запазил гръцкият език. Там се чувствало значителното римско и тракийско влияние.

От Дионисопол (днешен Балчик) е запазен (сравнително) древен надпис върху мраморен корниз на гръцки език. Сега той се съхранява във Варненския музей.

"... в света на агораномите и на седемте фили и възпяващите Августа и на старейшнните, лекарите, учителите и възливащите..."

Той е датиран е от III в.

От античния град Васада в Мала Азия е намерена плоча, издигната над гроба на лекаря Дионисий. Върху нея се чете следната гръцка епиграма:

"Васадийската земя покрива вместо родния Круной (друго име на Дионисопол) рано починалия чужденец, способния лекар Дионисий".

За съжаление тя не е датирана с точност.

От първия надпис историците узнават, че в Дионисопол е имало организирано лекарско съсловие, което вземало участие при официални празненства. Вторият надпис ги осведомява за смъртта на лекар, който вероятно е бил на пътешествие в Мала Азия. Такива лекари-периодевти са характерни за лекарското съсловие в Древна Гърция.

От Одесос пък произхожда надгробна плоча, посветена на лекаря Асклепиад и на жена му Анни.

"Асклепиад, син на Апелас Деметриев, архиатър и демофилет и жрец на великия бог и гимназиарх и аристевс и жена му Анни Никомедова. Сбогом!".

Надписът е датиран от III в. и е на гръцки език.

Очевидно Асклепиад е бил представител на местното висше робовладелско общество. Той имал няколко титли: първата — архиатър показва, че е бил член, а може би и председател на местната лекарска колегия (за пръв път в историята на медицината тази титла била дадена на придворните лекари на Александър Македонски). По-късно с тази титла се отличавали и онези лекари, които заемали обществена работа.

Според Брио през римската епоха имало пет различни групи архиатри: личните лекари на императорите, градските провинциални лекари, лекарите от императорските дворци в Рим и Константинопол, председателите на медицинските общества и училища и лекарите на весталките. Тук се касае най-вероятно за главен градски лекар — архиатер муниципиалис, чиято титла най-често се свързвала с председателството и на местната лекарска колегия. "Демофилет" е почетно звание, свързано с професията на лекаря, което означава "обичащ народа". Титулуването на Асклепиад като "жрец на великия бог" още повече затвърждава впечатлението за принадлежността му към висшите градски кръгове.

Култът към "великия бог на Одеситяните" е свързан с тракийското влияние в този град. Като гимназиарх Асклепиад е носел отговорността за здравето на местното робовладелско население. Титлата "аристевс" е рядка и означава герой, благородник.

От надгробна плоча, надписана на латински, която се намира вградена в стена на двореца на българските ханове в Плиска, историците научават, че тя е издигната в памет на лекар и неговата майка:

"На подземните богове. Марк Октавий, син на Фирмий, от трибата Палатина (наречен още) Глиган, живя в Никомедия като лекар около 49 години и Лизаме Пилла 65 години, която още приживе на Октавий напусна според природния закон своите (останали) живи. Марк Октавий Домиций от трибата Палатина от Никомедия, ветеран от V Македонски легион постави (в памет на) своята майка и благочестив брат."

Надписът се датира от I до началото на II в. и има по-скоро битово значение.

От Никополис ад Иструм е открита гръцка надгробна плоча, но за съжаление тя не е датирана със сигурност:

"На подземните богове. На Аврелий Себастеиан, ветеринарен лекар, и на Аврелия Сабина – Ненес, Аврелия Сабина, живата  още майка, издигна на децата си (този паметник б. а.). След погребението им, ако някой постави в същото място мъртвец, да даде на данъчната власт 2500 денария и заедно с това 2500 награда. Здравей пътниче".

Константин Иречек споменава за една наметна плоча с латински надпис, която е намерена около Монтана (Михайловград). За същия надпис пише и Й. Басанович.

Началото на надписа не е запазено. Преводът гласи:

". . . По времето на провинциалния управител Лонгин от XI Клавдиев легион под командването на Флавий Максим, центурион от същия легион, по времето на консулите Север и Сабин. Консулски бенефикарий Улпий Александър, старши носител на парола Юлий Етерналис, тръбач Аврелий Постум, флангови Валерий Руф, лекар Аврелий Артемон. . ."

Провинциален управител (легат иро преторе) е висока римска административна длъжност. Центурионът е стотник, служещ като ротен командир, а консулският бенефикарий е носител на паролата. Единадесетият Клавдиев легион е бил изпратен в Дуросторум (Силистра). Вероятно се касае за подразделение, изпратено по задачи извън от постоянния гарнизон на легиона. Името на лекаря е латинско, но за народността му историците няма как да бъдат сигурни, тъй като вън войската и неримляните имали и латински имена. Аврелий Артемон явно не е бил офицер, тъй като името му е изписано между тези на други войниците. Според съвременните исторически представи той е бил "фелдшер". От територията на днешна България до началото на 21 век не е открит друг надпис за римски военни лекари. Фактът, че една малка войскова част била подсигурена в медицинско отношение говори за добрата военномедицинска организация на римската армия.

От Ямбол произхожда надпис, който сега се намира вграден в дома на Й. Данчев в с. Кабиле.
"На подземните богове. Лекарят Александър, син на Дилег, който живя 70 години, издигна гробница и олтар за възпоминание. Здравей пътниче!"

Надписът не е датиран.

От асклепиона край с. Баткун произхожда малка оброчна плоча, която се намира в пловдивския музей.
"Дар от Атис, син на лекаря Спарток, син на Дейзенос".

Надписът не е датиран. Името Спарток е тракийско и е етимологичен еквивалент на Спартак, прочутия пътеводител на гладиаторското въстание от 1 в. пр.н.е. Очевидно е, че траките са имали своя интелигенция, която е съхранила тракийските си имена.