Личности, допринесли за развитието на българското акушерство от Средновековието до началото на 20 век

От 1903г.

Можем да твърдим със сигурност, че едни от най-старите български текстове, касаещи акушерството и гинекологията в страната ни са средновековните молитви, датиращи от IX-X в. Те съдържат препоръки и указания за опазването на доброто здравословно състояние бременните, раждащите жени и техните деца.

Свети Климент Охридски (приблизително 840-916 г.) е друг старобългарски духовник, представял проповедите си сред народа ни, които били обвързани с поддържането на добра лична и обществена хигиена. Впоследствие произведението „Шестоднев” на Йоан Екзарх (живял през 9 век) систематизира идеите за човешкото съществуване, появата и смъртта на хората.

Друг старобългарски деец, учен и енциклопедист - д-р Петър Берон (1799-1871) е допринесъл за знанието и развитието на българското акушерство и гинекология благодарение на своят писмен труд – акушерският трактат от 1831 г., носещ заглавието "Върху нов тазомер и ембриометър". Той е защитен през същата година в германския град Мюнхен.

От казаното до тук може да твърдим, че въпреки историческите събития (довели до упадък не в развитието на медицината, но и в науката като цяло), свързани с Османското владичество над България, развитието на акушерството и гинекологията по нашите земи не било изцяло ограничено. Учените, според условията на историческата епоха са се стараели да не изостават от усъвършенстващата се медицицинска наука.

До момента на Освобождението ни от турско робство (1878) акушерската и гинекологичната помощ по нашите земи се е уповавала на грижите на т.нар. "баби" (извършвали са работата на акушерките), радвали се на голяма почит в българското общество. Техните познания за родилния процес са се предавали от майка на дъщеря. Развитието на акушерството в България в периода преди и след Освобождението ни е обвързано с личността на Райна Попгеоргиева Футекова (1856-1917). Освен че е първата образована акушерка, тя има място и сред националните ни герои. Райна Княгиня е родом от град Панагюрище. Българката е изразила желанието си национална принадлежност през 1876 година, когато е ушила и носила знамето на избухналото  Априлско въстание – израз на борбата ни за независимост. Тази нейна постъпка била строго наказана – през 1876 година тя е била арестувана и задържана в турски затвор, но по настояване на европейските консули, свободата й е върната.

Впоследствие Райна Княгиня заминава в Русия, където реално получава акушерското си образование (в Държавния московски медицински институт). Две години по-късно Райна Попгеоргиева вече е първата българска акушерка, а след завръщането си в страната ни, тя се премества в София. Тя започва работа като представител в Народното събрание и започва работа като акушерка на дипломатическия корпус. На добра воля, Райна Княгиня се грижи за здравето на жените от най-бедните квартали на столицата, борейки се със закостенелите обичаи и суеверия, касаещи родилния процес. Тя е станала организаторка на "Школите за здравно възпитание". През 1903 година тя обучава бъдещите български акушерки (Елиза Капон, Рахила Ангелова, Иванка Венева) и работи в новосъздадения "Майчин дом".

От казаното да тук можем да направим извод, че Райна Княгиня (по съпруг Дипчева) е сред хората, работили в областта на здравните грижи, които са сред основоположниците на българските акушерски грижи. Освен това, националната героиня е създала първата професионална организация. Това е Дружеството "Акушерка", чиито директор предлага на Гражданската санитарна дирекция да се ограничи дейността на бабите-акушерки там, където вече работят дипломирани такива.

Съвременните учени, посветили време на историята на българското акушерство са М. Славчев (автор на "Спомени за развитието на акушерството и гинекологията в България" от 1953 година), Ив. Колев (автор на "История и развитие на Българското дружество по акушерство и гинекология" от 2000 година), Л. Яръков, Ал. Яръков и Ил. Карагьозов (автори на "Кратка история на Майчин дом" от 1993 година) З. Княжевски, В. Стефанов (автори на "Страници из историята на медицината у нас" от 1966 година), Н.Бъчварова, М. Бъчварова (автори на "Д-р Петър Берон", от 1975 година), Г.Стоименов (автор на "История на българското акушерство и гинекология" от 1980 година).

Съхранена документация на първата българска професионална организация свидетелства, че институцията се е борила за развитието на българското акушерство, съсредоточавайки се в няколко аспекта - признаване на обществения характер на родилната помощ у нас и осигуряване защита на правата и повишаване на квалификацията на акушерките.