Лоботомии в СССР

От 1947г.

На VII сесия на Съвета по неврохирургия в СССР, свикан през 1946 година, психиатърът Ю. Розински проучва възможностите и резултатите при евентуално извършване на лоботомия при различни тежки заболявания, сред които е и шезофренията. Идеологът и главен инициатор на въвеждането на префронталната левкотомия в СССР е проф. А. Шмариян. Той убеждава неврохирурга Б. Егоров да извършат съвместно префронтална лоботомия на пациент.

Психохирургията не само придобива и взаимства от творческия подход на брилянтния неврохирург, но и получава помощта на Института по неврохирургия. Егоров става директор на институцията през 1947 година. Медикът заема поста главен неврохирург. Егоров предлага своя новоразработена техника за извършване на лоботомии. Тя дава широк поглед над оперативното поле и позволява точно движение на медиците. Тази техника елиминира уврежданията на пирамидалните структури. Егоров разглежда теоретичните основи на терапевтичния ефект на лоботомията.

Изборът на пациенти, на които да се направи лоботомия е много труден. Хирургичната манипулация се прилага само в случаите, когато инсулиновата терапия и електрошокът не действат. Пациентите трябва да имат сходен клиничен и неврологичен профил и да са детайлно проучени от психиатрите. Следоперативният контрол е динамичен, трябва да се следят евентуалните изменения в емоционалната сфера, поведението и социалната адекватност. Всичко това позволява да се разработят утвърдени показания и противопоказания за извършването на префронталната лоботомия.
Хирургичното лечение в психопатологията се включва в програмата на Световния конгрес на невролозите и психиатрите, проведен пред 1948 година. Неврохирургът Егоров и психиатърът A. Шмариян представят доклад, озаглавен с името "Хирургично лечение на шизофрения чрез левкотомия", в който се анализира протичането и резултатите от 100 операции. Методът на лоботомията се признава за фундаментално валиден, но само в ръцете на опитни неврохирурзи и за случаите, когато няма как да се приложи друга терапия.

В периода от 1945 до 1950. в Ленинград се прави лоботомия на 155 пациенти. Благодарение на съвместните усилия на психиатрите и неврохирурзите през 1948 година се появява статията "Опитът на хирургичното лечение, приложен при някои форми на психични заболявания" в списание "Въпроси по неврохирургия". През същата година се прави и подробен отчет на резултатите при 120 пациенти с лоботомия. Забелязва се различна степен на подобрение при 61% от пациентите, претърпели манипулацията. При 21% се констатира пълна ремисия, без никакви възможности за връщане към високо квалифицирана и отговорна работа. Въпреки това, при някои пациенти се наблюдава челен дефект, който намалява силата на характерните за шизофренията симптоми. Лоботомия се оказва най-ефективна при лечение на параноидна шизофрения. При простата форма на шизофрения и кататонен ступор, хирургията не донася голям успех.

Лоботомията започва да се прилага и в други градове на СССР. Въпреки това, в никакъв случай не може да се твърди, че манипулацията е помогнала на всички пациенти с шизофрения. В допълнение, провеждането на манипулацията, без да са осигурени необходимите условия и хирургическо умение са сред най-честите причини за различни усложнения, създаващи неблагоприятна представа за процедурата.

Статията е част от историята на:

• История на лоботомията