Материали за изработване на присадки, осигуряващи постоянен съдов достъп при хемодиализа

От 1972г.

През 1972 година се въвеждат три нови материали, които да се използват за присаждане на тъкани - един биологичен и два синтетични. Първият вид (от биологични материали) представлява присадка, изработена от сънна артерия на говеда (нарича се „Artegraft” и е собственост на компания „Johnson & Johnson”). Изследванията около надеждността на продукта са направени от „D.M.L. Rosenberg”. Присадката е предназначена да осигури съдов достъп и е приложена на осем пациенти на хемодиализа от д-р Джоел Чиниц (Филаделфия, САЩ). В историята на осигуряването на съдовия достъп това е първата ксено-присадка, която през 70-те години получава признание, одобрение и приемане.

Д-р T. Сойер (Денвър, САЩ) използва за пръв път разтегнат политетрафлуороетилен (еПТФЕ) при опити с животни. Медикът цели да подмени някои основни гръдни и коремни вени. През 1976 г. д-р Л. Д. Бейкър (младши) от Финикс САЩ представя първите резултати от извършвани опити с разширени съдови протези при 72 пациенти на хемодиализа. Повечето от тези присадки са 8 мм в диаметър. Последвалите многобройни научни публикации през годините доказват огромните ползи, но ограниченията на този синтетичен протезен материал, който за съжаление и до днес остава първият избор на медиците за изработка на присадки за съдов достъп при хемодиализа.

Д-р Ъруин Дън (Бруклин, Ню Йорк, САЩ) избира дакронов велур, за да изгради артериовенозни мостови присадки, първоначално използващи се при опити с животни и след това при пациентка с уремия. Впоследствие употребата на този материал не довежда до желаните резултати за съдов достъп. Той намира приложение в други области на съдовата хирургия. Фактът, че дакронът не е приет за изработване на съдови присадки за постоянен достъп при хемодиализа, а в същото време еПТФЕ продължава да бъде предпочитан материал доказва, че в областта на съдовия достъп се изисква покриването на специални критерии. Материалът за изработване на присадката трябва да бъде безопасен, да осигурява лекота на работа по време на операцията, да не предизвиква формирането на аневризми след непрекъснато повтарящата се канюлизация и да не предизвиква инфекция. Друга важна предпоставка за многогодишната употреба на политетрафлуороетилен е, че материалът трябва да подлежи на лесна хирургична подмяна на отделните присадени сегменти ако възникне инфектиране или евентуално наличие на аневризъм около присадката.

Статията е част от историята на:

• История на осигуряването на постоянен съдов достъп за хемодиализа