Неврологични заболявания, познати на древноегипетските лекари

От -2455г.

Ранните проучвания надревните лечители, посветени на неврологичните заболявания вероятно датират още от праисторически времена, въпреки това медицинската дисциплина неврология се е оформила едва около 16 век. Староегипетските медицински писатели са наблюдавали редица симптоми, за които съвременните лекари са убедени, че са резултат от неврологични заболявания. Няма как да допуснем, че древните египетски лечители са оценявали неврологичните заболявания по същия начин, по който те биха се оценили от съвременните лекари, но хората, владеещи лечебното изкуство, живели в Страната на фараоните със сигурност са познавали състояния като деменция, загуба на съзнание и хемипареза.

Древноегипетските ритуали, включващи балсамиране и мумифициране на починалите са ни оставили богати източници на информация за материалната култура в Древен Египет. Староегипетските жреци са се стремили да запазват сърцето след смъртта, мозъкът се отстранявал. Подобно „пренебрежително” отношение спрямо този фин орган вероятно показва, че древните египтяни не са имали реална представа за мозъчните познавателни функции. Въпреки това, съществуват откъслечни описания на безсъзнание, парализа, и деменция, а най-старото запазено описание на неврологично заболяване може да се прочете от стените на погребалната пирамида на  Вешптах, който бил личен архитект на фараона. Изследователите предполагат, че надписът датира от около 2455 година пр.Хр.  

Друго класическо египетско описание на неврологично заболяване, проявяващо се с болки на „половината глава”, което впоследствие ще бъде наричано от елините хемикрания, вероятно касае съвременното заболяване мигрена.

След травма на гръбнака древноегипетският Едуин-Смит папирус описва паретичните прояви на нараняването: ”ако намериш болния безчувствен в областта на ръцете и краката, с урина, изтичаща без болния да си дава сметка за това, ти ще кажеш за него: „това е случай на разместване на прешлените”.

В древния документ може да се открие и изложение, касаещо уврежданията от въздействието на тетаничните бацили: „болният трудно отваря устата си, настъпват гърчове, гърбът и челюстите му са втвърдени, устата и веждите изкривени, лицето изглежда като че ли плаче… това е болест, срещу която нищо не можем да направим”.

Заболяването хемиплегия е въплътено в следното описание: ”окото на засегнатата част гледа навън, болният се движи, като влачи единия си крак.” Лицевата парализа се отразява от древноегипетските медици в следното кратко изложение: „половината от лицето е отклонено и ъгълът на устата е дръпнат встрани”.

Нервно-психическите заболявания също са били познати в Страната на фараоните. Староегипетската история разкрива на изследователите, че фараонът Уахкара Кети от 10 династия и Аменхотеп III към края на царуването им са заболели от тежки психически разстройства. Известно е, че фараонът Аменхотеп IV е боледувал от епилепсия.

От казаното до тук може да обобщим, че признаците и симптомите на неврологичните заболявания определено са били познати на древноегипетските медици. Въпреки това, съвременните учени не са наясно относно това какво е било разбирането на древния народ за тези състояния. Съвременните изследователи са доказали, че древните египетски лекари и хирурзи практикували медицина, характеризираща се със солидна  емпирични и рационална база. Макар че, няма индикации, че тези древни практикуващи медици са познавали функциите на нервната тъкан. Ето защо, ние не можем да кажем със сигурност дали древните египтяни са имали функциониращата неврология, с която сме свикнали ние.