Опит за подобряване на материалите, нужни за присаждане на кръвоносни съдове

От 1976г.

През 1976 година двама медици работят в продължение на няколко години върху материал, който да се използва за присаждане на кръвоносни съдове. Това е вена, взета от човешка пъпна връв. Този кръвоносен съд, получен от пъпна връв има много предимства, но най-важните от тях са антитромбогеничната вътрешна повърхност на съда липсата на разклонении клапи.
Д-р Б. П. Миндич, работещ в Ню Йорк използва обработени с различни химични съединения вени от пъпна връв, без каквато и да е външна подкрепа, докато неговият колега д-р Х. Дардик (също от Ню Йорк) предприема други действия по време на присаждането на вената. Медикът обгражда кръвоносния съд с подкрепяща „гривна” от полиестерни влакна. За съжаление употребата на този материал никога не успява да се наложи и докаже в медицинската практика поради недостатъчната си устойчивост срещу травмите, причиняващи се от повтарящата се канюлизация. Проблемен е и наложителният хирургически преглед в случай на аневризма или инфекция.

Статията е част от историята на:

• История на осигуряването на постоянен съдов достъп за хемодиализа