Оптимално количество кръв, необходимо за лечебно кръвопускане

Според мнението на Гален най-вече безопасността диктува какво да бъде оптималното количество кръв, което да се отнеме от организма по време на лечебно кръвопускане. Количеството при първата манипулация трябва да се сведе до минимум ако това е възможно. Второ, трето или допълнително кървене може да се предприеме ако състоянието и напредъка на пациента го позволяват. Количеството отнета кръв варира в широки граници. 

 

Гален, изглежда бил първият, забелязал, че количеството кръв, което се източва, може да бъде измервано: най-голямото количество, което той споменал в трудовете си е 1,5 паунда, а най-малкото- 7 унции и половина. Авицена (980-1037) смятал, че в организма има около 25 паунда кръв, а човек можел да загуби 20 паунда кръв от носа си и да не умре.

Стандартните здравни съвети от 18 и 19 век препоръчват да се прилага лечебно кръвопускане до състояние на синкоп. В труда си, озаглавен “Generally speaking” (от 1836 година) медицинският изследовател и медик д-р  Маршал Хал споменава, че "щом се изисква кръвопускане, то може да се издържи, а щом може да се издържи, значи се изисква”. Американският лекар Робли Дънглисън дефинираната състоянието на синкоп през 1848 година в своя медицински речник като „пълна и обикновено внезапна загуба на усещане и движение, съчетано със значително намаляване на пулсациите на сърцето и дихателните движения продължава. 

 

Днес съвременната медицина знае, че обемът на кръвта е около една петнадесета до една седемнадесети телесното тегло при възрастните индивиди. Така един възрастен човек с тегло 150 паунда разполага с 9-10 паунда кръв в тялото му. Обемът на кръвта може да се увеличи при големи височини, при тропически условия, както и при полицитемия (болест, характеризираща с излишък на червени кръвни клетки). След като се освободи половин литър кръв от здрав индивид, организмът възстановява загубата си до известна степен в рамките на един час. Въпреки това са нужни седмици на хемоглобина, за да достигне обичайните си стойности. 

 

Ако загубата на кръв е голяма (повече от 10 на сто от общия обем на кръвта) настъпва внезапен, системен спад на стойностите на кръвното налягане. Това е добре известен защитен механизъм, подпомагащ съсирването на кръвта. Ако общият кръвен обем се понижи до 30-40 %, то систоличното, диастоличното налягане и пулсът ще се повишат след около 30 минути. Това е резултат от задействането на разнообразни организмови компенсаторни механизми.