Отношение към лечебните свойства на абсента

От 1922г.

Ърнест Хемингуей е автор на едни от най-ласкавите изказвания за действието на абсента. Писателят се влюбва в напитката по време на екскурзия в Терагона (Испания) през 1922 г. и до края на живота си той се възхищава на странните й ефекти. В романа му "За кого бие камбаната" героят Робърт Джордан е с колан, на който са закрепени абсент и вода. Някой пита Джордан какво съдържа едното шишенце, а той отговаря, че в него има лекарство, което "лекува всичко".

Един от компонентите на зеленото лечебно питие е абсинтолът. Той всъщност е масло от растението пелин, съдържащо съединението туйон (C10 H16 О). Туйонът е безцветен и има приятна миризма. Но вкусът е горчив, по-горчив дори от този на дигиталис (лекарство, получено от изсушените листа на растението вълнест напръстник), хинин и хмел.

След като арабите измислили дестилацията на алкохол (около 900 г.), билковите лекарства масово започнали да се приготвят като алкохолни разтвори, съдържащи пелин или други билки. По хълмовете и долините на Западна Швейцария растението Artemisia absinthium се развива изключително добре, а листата му са необичайно богати на етерични масла. През далечната 1660 година Маркиза де Севин, която е сред изключително уважаваните дами във френското общество, пише на дъщеря си, че по време на посещение в Швейцария, един лекар й предписал "препарат, съдържащ абсент, който облекчава стомаха” От този момент нататък, дамата никога не се разделя с това лекарство. Маркиза де Севин винаги изтъква "Ma Petite absinthe, est le remedy a tom maux” ("Моят малкък абсент е лек за всички болести.")
Швейцария винаги е била известена с качеството на своята абсент. Преди 1908 г. страната изнася около 3 милиона галона годишно. Абсентофилите ценят лечебната напитка заради нейния аромат и чистота, плащайки доброволно доста висока цена.

Статията е част от историята на:

• История на абсента в медицинската наука