Очаквания от генното инженерство

От 1927г.

Надеждата, че ще може да се изменя генното съдържание на даден организъм, е толкова стара, колкото е и самата генетика. Постигнатите през 1927 година от учените Т.Х.Морган и Херман Мюлер резултати, показващи че мутации биха могли да се предизвикват с помощта на рентгенови лъчи, подсилват тази надежда.

Ограничеността на този подход се дължи на факта, че предизвиканите мутации са така случайни, както са и спонтанните мутации: експериментаторът може да се увеличава честотата, но не и да контролира конкретният резултат.

Трансформацията на пневмококите по собствените думи на Осуалд Ейвъри е почти уникален пример, при който става възможно да се предизвикат с "химически" средства предвидими и конкретни изменения, които биха могли да се предават серийно като наследствените признаци.

Самият термин генно инженерство е предшественик на опитите по генно мутуалиране. Той означава управляемо и умишлено изменение на генния състав, но заедно с това може да означава изменението им при експериментите на класическата генетика, при кръстосване на организми носители на гени, които искаме да селекционираме, както и при експериментите, които предстои да се осъществят, по обработване на изолирани гени и въвеждането им в избрани организми.

Възможните приложения на прякото манипулиране на гените са много бързо осъзнати. Още през 1958 година Едуард Тейтъм пише: "При едно по-добро разбиране за функционирането и регулирането на генната активност при развитието и диференциацията, комплексът от процеси ще може да се контролира и регулира по-ефикасно; при това не само, за да избегнат структурните или метаболитните грешки в развитието на организмите, а и да се създадат по-съвършени организми.

По същия начин през 1969 Джошуа Ледербърг предвижда в статията  "Генетика" на Encyclopedia Britannica необикновените приложения на новата генетика: вирусите биха могли да се използват за въвеждането на нови гени в хромозомите на хора или растения, което би позволило да се лекуват болести от генетичен произход при човека или да се постига амелиорация на растенията. За въвеждането на новите гени вирусите изглеждат като избираеми вектори.

Опити по директна трансформация на клетки на висши организми с чужда ДНК са правени още през 1962 година и са съобщени положителни резултати, при все че по-късно те не бяха възпроизведени. Въпреки това генното мутуалиране не е предвидимо. Въпреки това нищо не предвещава, че молекулярната биология е в зората на по-мощна революция от тази, породена двадесет години по-късно от откритието на двойната спирала: генното манипулиране все още изглежда трудно достижима цел, далеч на хоризонта и неясно дефинирана.