Периоди на разпространение на холерата в карибските островни държави

От 1985г.

Научните списания и медицински журналистически материали изследват текстовите доказателства за имунологичния статус на хората с холера, живеещи в Карибския басейн се през 19-ти век. Смята се, че холерата в Хаити не успява да достигне епидемиологични нива, въпреки това разпространението на заболяването се отразява изключително негативно на съседни държави, включително и Доминиканската република.

Не е публикуван източник, който да идентифицира всички карибски острови, които биват засегнати от епидемията от холера през 19 век. Статия от 1985 година, написана от Кипле дава най-точно описание на вредния ефект, който е оказала холерата на хората от 19-ти век, живеещи на Карибите. През 19-ти век има изобилие от медицинска литература, обсъждаща разпространението на холера в карибските островни държави, като най-ярко се открояват „Lancet” и „Gazette Médicale de Paris”. Въпреки това, културната и политическа хетерогенност на Карибите обезкуражава изследователите от 19 век, които вземат решение да извършат сравнителен преглед на епидемиите от холера в тази географска област. За съжаление значителните различия в счетоводните отчети относно броя на заболелите и починалите е по-скоро правило, отколкото изключение. Все пак, може да се твърди със сигурност, че разпространението на холера в Карибския басейн се отличава с три големи епидемиологични вълни. Първата от тях е от 1833-1834 година. Засегната е най-вече Куба. Втората холерна вълна е през 1850-1856 и обхваща Ямайка, Куба, Пуерто Рико, Сейнт Томас, Сейнт Лусия, Невис, Тринидад, Бахамските острови, Сейнт Винсънт, Гранада, Сейнт Джон, Тортола, Търкс и Кайкос, Гренадини. Третата холерна вълна върлува през 1865-1872 година и поразява Гваделупа, Куба, Сейнт Томас, Доминиканската република, Доминика, Мартиника и Мари Галанте.

Статията е част от историята на:

• История на холерата