Последствия от мораториума на генното инженерство

От 1.1976г.

На научна конференция, проведена от 11 до 16.06.1973 година в Ню Хемпшир се споделят опасения относно манипулациите, включващи генно инженерство. Тя представлява своеобразен опит да се уточни характерът на рисковете, свързани с тези нови експерименти, и предпазните мерки, които следва да се вземат. Впоследтвие се публикува писмо, в което се обсъжда необходимостта от процедурите, включващи генно инженерство.

Стига се до заключението, че изследванията биха могли да се продължат въпреки опитите за налагане на мораториум на генното инженерство. Просто трябва да се уточнят определи правила, за да се ограничат възможните рискове. Вземат се мерки от физично и биологично естество. Физическото ограничаване се състои в прекъсването на всякакви контакти между постоянния патогенен фактор и експериментатора, както и проникването на първия във външната среда.

Физическото предпазване би могло да се постигне с елементарни мерки като носенето на ръкавици и работно облекло по време на работа, съобразявайки се с правилата за стерилност, прилагани обикновено във всички лаборатории по микробиология, включително използването на кошчета и на добре изолирани предмети, поставени в условията на слаб вакуум и отделени от околната среда с екран.

Биологичното ограничаване означава опитите по генно рекомбиниране ин витро да се осъществяват върху живи организми, които са достатъчно модифицирани по такъв начин, че оцеляването им в околната среда, извън специфичните лабораторни условия, да бъде невъзможно.

Експериментите по генно рекомбиниране се различава според това, дали те се отнасят до екстракт от ДНК от бактерии, от животински вируси или от еукариотни клетки. Най-голям риск крие последният вид експерименти: смята се, че геномите на висшите организми съдържат в неактивен вид потенциално патогенни вируси и конкретно онкогенни. Нерегулираното манипулиране с ДНК на тези висши организми би могло да предизвика включване на вирусните секвенции в бактерии, а последните в крайна сметка да се разпространяват сред хората.

Генната рекомбинация ин витро с животински вируси изглежда по-малко опасна, освен ако използваните вируси не са потенциални онкогени. Поради това генното манипулиране е разрешено само при условие, че предварително са елиминирани последователностите, отговорни за ракова трансформация.

Опитите върху ДНК от бактериален произход  са значително по-безопасни. Впрочем обмяната на генетична информация между бактерии е естествено явление. Единствените "рискови" експерименти са тези, при които се използва екстракт на ДНК от силно патогенни организми или с ДНК, кодираща токсични продукти. Тези са силно забранени.

И тъй като всички видове експерименти носят определен риск, препоръчани са мерки за ограничаването му, съобразени с неговата степен. В съответствие с общата философия  на доклада, съставен след конференцията от 24 до 27.02.1975 в Асиломар се формулира съвкупност от препоръчителни предпазни мерки. За съжаление той носи временен характер и трябва да съумее да еволюира в зависимост от напредъка на знанията и усъвършенстването на мерките за биологично предпазване.

Препоръките от конференцията от Асиломар са превърнати в точни правила, които през януари 1976 година NIH налага със закон в Съединените щати. На същата дата докладът "Уилямс" разработва определен брой мерки от подобен род и във Великобритания.

Във Франция комисия на DGST, създадена през 1975 г., има за задача да класифицира проектите и да определи правилата за безопасност, които трябва да се съблюдават. Тъй като липсвал конкретен френски регламент, комисията опира на препоръките на NIH и на доклада "Уилямс".