Поява на дозираните лекарствени форми

От 1856г.

Голяма част от огромното разнообразие от лекарствените субстанции, които в Древността са били популярни в световната фармакопея днес не се произвеждат, защото се считат за опасни. За някои от тях се споменава в медицинските трактати и документи.

В миналото лекът за всички болести се нарича панацея. Съставът й не е известен все още, а именно този факт кара много историци на медицината да смятат, че такова лекарство не съществува.
Авицена е сред медиците, препоръчващи влагането на най-малко 60 различни съставки за производството на лекарства, като основните съставки за направата на  медикаментите на древния медик са опиума и месото от пепелянка.

Впоследствие популярност набират лечебните консерви – дозирани лекарствени форми, които са смес от пресни суровини и захарен сироп. Рецепти за лечебни консерви се срещат в европейската и руската фармакопея.

През 1856 година немският химик Юстус фон Либих разработва рецепта за приготвяне на "екстракт от говеждо месо". На този дълготраен концентриран местен бульон се разчита да бъде използван като основна храна за армията (да укрепва бързо организма на изтощените и ранените войници), пътниците, както и хората в отдалечени райони, където съществуват проблеми с транспорта и съхранението на храните.

Многобройни проучвания на лечебните заведения твърдят, че супите на Либих са добра и безвредна храна. Производителите твърдят, че екстрактът има тонизиращ ефект, но този факт не е убедително доказан. Успоредно с това, химикът разработва друг жизненоважен продукт – хуманизираното сухо мляко (заместител на кърмата).

Статията е част от историята на:

• История на развитието на лекарствените форми