Поява на изофлурана на фармацевтичния пазар

От 1981г.

През 1970 година, работата на химиците Луис Спиърс Кроикс и Рос Теръл е свързана с производството на медицински продукти в Охайо. Те се занимават със синтезирането на няколкостотин нови седативни съединения. Четири от тях започват да се използват като инхалационни анестетици. Едно от тези съединения е изофлуранът (Forene). При вдишване, новоразработените анестетици се поемат от дробовете и се транспортират чрез кръвообращението към цялото тяло. Когато достигнат до мозъка, те предизвикват загубата на съзнание и липсата на чувствителност към болка.

Когато Кроикс и Теръл започват своите изследвания, най-популярната инхалационна упойка е халотанът. Той е доста ефективен медикамент, но по време на дългата му употреба нееднократно са повдигани въпроси относно неговата безопасност. Клинични проучвания с изофлуран показват, че медикаментът е не само сравнително безопасен и ефективен, но и действа по-бързо от халотана. Страничните ефектите от анестетика отшумяват по-бързо, наблюдава се и по-малко постоперативно гадене.

Изофлуранът получава одобрение за клинична употреба от амерканската администрация по храните и лекарствата през 1981 г. Постепенно други два нови инхалационни анестетика, които също са синтезирани от Луис Кроикс и Рос Теръл започват да стават по-популярни от изофлурана. Това са упойките севофлуран и десфлуран.

Статията е част от историята на:

• История на упойките в медицинската наука