Принос на Гален в европейската медицина

От 500г.

Писменият труд на Гален се радва на широко разпространение през целия му живот. Копия на някои от творбите му са оцелели до днес. Произведения на Гален, датиращи от 500 година са съхранени в Александрия. По тях се е преподавало на обучаващите се медици. Постепенно негови теории започват да изместват общоприети и утвърдени тези, съхранени в медицинските ръководства на византийския свят. Немалко гръцки ръкописи започват да се събират и превеждат на арабски през 9 век. Около 850 г. Hunayn ibn Ish?q, който е арабски лекар в двора на Багдад, изготвил и анотирал списък, съдържащ 129 произведения на Гален. Медикът и негови последователи превели всички произведения на Гален на арабски и сирийски. Благодарение на това трудовете на Гален оказали голямо влияние в арабския свят.

Влиянието на Гален в медицината на западна Европа първоначално било незначително, с изключение на неговите рецепти за направата на различни лекарства. В края на 11 век преводите, направени от Hunayn и коментари на други арабски медици били преведени на латински. Тези записки започват да формират основата на медицинското образование в новите средновековни европейски университети.

Около 1490 година, италианските хуманисти осъзнават необходимостта да се преведат отново на латински произведенията на Гален директно от гръцките ръкописи, за да се освободят неговите текстове от средновековните предразсъдъци и недоразумения. Трудовете на римския медик първоначално били отпечатани изцяло на гръцки през 1525, като скоро след това започнали да се появяват копия и на латински. Текстовете на Гален предлагат различна картина от тази на Средновековието, описвайки го като добър анатом, клиницист и диагностик. Неговите последователи подчертават неговите техники за идентифициране и лечение на заболяванията, независимата му преценка и предпазлив емпиризъм. Волята на Гален да се изследва тялото на хората след смъртта се посрещнала с ентусиазъм от съвременните медици, но парадоксално това развенчало митът колко голям анатом е римският лекар.

През 1543 фламандският медик Андреас Везалий доказа, че анатомията на тялото, която  Гален познава е изградена благодарение на аутопсии на животни. Натрупаните знания от тях са неприложими при хората. За разлика от анатомичните познания на Гален познанията му по физиология се превърнали в канон, който се преподавал в продължение на век, когато английският лекар Уилям Харви не дал пълно обяснение за кръвообращението.

Статията е част от историята на:

• История на Гален