Принос на Ибн Ал-Нафис в арабската медицина и откритие на кръвообращението

Али ибн Аби-Хазм Ал Кюраши Ал Димашки, известен като Ибн ал-Нафис е роден през 1213 година в Дамаск, който по това време е интелектуален център на ислямския свят.

 На 20-годишна възраст Ибн ал-Нафис се премества в Кайро и става главен лекар в болницата "Ал-Мансури", която притежавала 8000 легла. На 29 г. той публикува "Sharh Tashrih Al Qanun Ibn Sina" (Коментар върху анатомичния канон на Авицена). В книгата са описани редица негови анатомични открития, включително и най-ранното обяснение за белодробната циркулация на кръвта.

Тази илюстрация изобразява ал-Нафис и носи заглавието "Откритие на малкия кръг на кръвообращение"—движението на кръвта от дясната камера на сърцето към белите дробове и обратно до лявото предсърдие. Ибн ал-Нафис за пръв път в историята на медицината описва взаимодействието на сърцето и белите дробове и насищането с кислород на кръвта. 

 

Ибн ал- Нафис също намеква за съществуването на капилярната циркулация, твърдейки, че "трябва да има малки пори за комуникация (manafidh) между белодробната артерия и вените." Въпреки, че хипотезата му е ограничена до транзитното преминаване на кръвта в белите дробове, тя ще бъде потвърдена за цялото тяло около 400 години по-късно, когато Марчело Малпиги описва функциите на капилярите.

 

След 14-ти век, откритието на Ибн ал-Нафис се губи за науката. Тъне в забрава до 1924 г., когато египетският лекар Мухуо ал-Диин Алтави открива копие от коментари в Пруската държавна библиотека в Берлин, които в пълна степен преразказват цялостната работа на Ибн ал- Нафис. Става ясно, че не Уилям Харви, а той е открил принципа на функциониране на кръвоносната система, и то 4 века по-рано от него.

Във френската версия на "Организация на медицинските познания" са описани болен и сакат човек, представени за преглед от ал-Захрави. Илюстрацията е от 14-ти век. В Европа се е използвала до края на 16 век.

 

За съжаление делото на Ибн ал-Нафис потъва в забрава незаслужено, но това не е необичайно за историческото време, в което той е живял. През тези векове средновековните мюсюлмански лекари живели и работили най-вече извън центровете на медицинската наука. Докато те се трудили малки групи от християнски и еврейски учени също работили, изпълвайки ролята на преводачи, летописци и разпространители на медицинска история. Проблемът бил, че те не били особено обективни и често пропускали забележителните арабски открития в областта на медицинската наука. За арабската медицина те споменали еднократно, цитирайки името на Ал-Ma'мун в Багдад.

 

Франция, Италия, Сицилия и другите страни, които са били докоснати от исляма бързо се превръщали в културни центрове в областта на медицината. Те също стават своеобразни културни мостове, свързващи западните страни. Така историята на арабската медицина станала основополагаща за съвременната западна медицина .

 

Лекарите, които съставили това наследство в мюсюлманския свят, разработват разнообразни лечебни техники и допълнително разплитат мистериите на човешкото тяло и ум. Те създават болници, оформят каноните на хирургията, акушерството, офталмологията, фармацията, неврологията, изобретяват и усъвършенстват функциите на разнообразни хирургически инструменти и разработват приложни емпирични методи за тестване на хипотези. Те отделят религията от науката. Много от техните наставления за личното здраве, храненето и хигиената са се превъръщат в съвременни здравни правила.