Принос на Лина Щерн към историята на дефибрилацията

от 10 март 2015г., обновено на 25 апр 2018г.

От 1938г.

Докато Хукър и Коуенховен се съревновават със своите конкуренти за развитието на дефибрилация с променлив ток (AC), д-р Лина Соломоновна Щерн, бивша ученичка на Прево и Батели ръководи изследвания в Москва, касаещи въздействието на електрошока върху индуцирането на аритмии и дефибрилация. Тя възлага тази задача и на възпитаника си Наум Гурвич. Той изследва ефикасността на електрошока с променлив ток (AC) и открива, че дефибрилацията с постоянен ток (DC) е значително по-ефикасна и по-малко вредна. През 1938-1939 година Гурвич и колегата му Юниев, работещи в лабораторията на д-р Щерн разработват метод за трансторакална дефибрилация, ползваща кондензаторен заряд. Експериментирането върху 650 кучета, овце и кози включва поставянето на метални електроди, обвити с марля, навлажнена с физиологичен разтвор. Електродите се поставят от двете страни на гръдния кош, в съответствие с позицията на сърцето. През тях преминава променлив ток, индуциращ сърдечно мъждене. След това, учените използват същите електроди, за да освободят електрошок в рамките на 2,000-6,000V (в зависимост от големината на животното) от кондензатор, разположен в близост до гръдния кош. Сърдечната функция се възстановява ако дефибрилацията се проведе в рамките на 1-1.5 минути от началото на мъжденето. Гурвич започва да търси праговете на издръжливост към напрежението за всяко животно. Техните резултати са публикувани за първи път на английски език от Московския институт по физиология през 1945 г.

Има няколко предимства за използването на директен, а не променлив ток за дефибрилация. За да се произведе променлив (AC) ток (около 2,000-3,000V, равин на 25-30A), необходим за предизвикване на дефибрилация през гръдния кош на животно, с размерите на голямо куче или на човек, е необходимо да има много силен (и голям) генератор на ток или трансформатор. Силните контракции на междуребрените мускули са честа причина за фрактури на ребрата. Такова високо променливо напрежение е опасно за учените, а понякога и за пациента, поради редица причини.

Лина Щерн е съдена от скандалния антисемитски съветско-съюзнически процес през последните години от управлението на Сталин. Тя е осъдена на смърт с още няколко видни еврейски интелектуалци. Въпреки това, тя е единствената оцеляла сред тях, която е получила извинение от Сталин, който според някои слухове вярва, че тя може да „съживява” хората. Превратностите на историческото време също не биват спестени на Гурвич. Той като по чудо успява да избяга от преследване. Защитен е от новия си работодател, директорът на Института по реаниматология Владимир Неговски. Въпреки това работата му остава недооценена от съветската държава в продължение на много години. През 1970 г. Гурвич е удостоен с Национална награда на СССР за написването на неговия сборник.

Статията е част от историята на: