Принос на ръководителите на Катедрата по акушерство и гинекология към Софийски университет до 1972 година за развитието на медицината

От 1942г.

През 1942 г. Катедрата по акушерство и гинекология (отворила врати през 1920 година), част от Медицинския факултет на Софийски университет се поела проф. Иван Иванов (1942—1951), който също е сред медиците, отговорни за развитието на акушерството в страната ни. Ръководството на институцията от професора е било подложено на изпитание по време на бомбардировките над столицата ни по време на Втората световна война. Те са нанесли огромни поражения на сградата на клиничната база (Майчин дом”) към Катедрата, а някои отделения били изцяло в руини. В този момент болница „Майчин дом" била „евакуирана” в Долни Дъбник. Чрез последвали назначения на нови кадри в лечебното заведение професор Иванов е съумял да създаде добре функциониращо медицинско звено, благодарение на което медикът е ръководил дейностите в „Майчин дом".

Сред медицинските заслуги на професора са внедряването на някои нововъведения в българската гинекологична практика – извършване на локално анестезиране с  демершлаф при акушеро-гинекологични хирургически манипулации, както провеждането на новите за българската практика техники - лигаментопексия по "Baldi", операция на "Schauta", истмико-трансверзалното цезарово сечение, извършване на вагинална и абдоминална везикофиксация.

След проф. Иванов ръководната позиция на Катедрата и клиниката било поето от професор Георги Бояджиев (1951-1955). Медикът е посветил работата си на подобряването на ефективността във функционирането на клиничната лаборатория, негова е заслугата за създаването на Родилен дом „Тина Киркова”, впоследствие преименуван в Първа АГ болница „Св. София” .

Впоследствие мястото на професор Бояджиев било поето от проф. Георги Тошев, който е създал над 30 научни публикации и две монографии, подпомогнали развитието на българското акушерство и гинекология. От 1958 до 1977 година управлението било поето от професор Илия Щъркалев. По време на неговото ръководство в българската акушеро-гинекологична практика били въведени съвременната анестезия и реанимация, както и някои нови диагностични методи - антенатална и интранатадна рентгенова диагностика, фоно- и електрокардиография на плода, ултразвукова диагностика в акушерството, биохимични и ендокринни изследвания.

Професор Щъркалев е създал българското списание "Акушерство и гинекология", което до 1957 г. било издавано с името „Въпроси на педиатрията, акушерството и гинекологията. Негова е и отговорността за организирането и провеждането на първите в историята на българската медицина конгреси по акушерство и гинекология - 1965 г. (в София). 1969 г. (във Варна), 1974 г. (в Пловдив).

След създаването на Медицинска академия през 1972 година, българската акушеро-гинекологична болница "Майчин дом", както и Катедрата по акушерство и гинекология част от ВМИ - София се слели с педиатричната болница и Катедрата по педиатрия в новата обща структура – "Център за охрана на майчинството и детството" (ЦОМД), а  с професор Щъркалев бил назначен за директор.