Приносът на Алфонс Лаверан за откриване на причинителя на маларията

От 6.1880г.

Писмени сведения за съществуването на маларията могат да бъдат открити още от дълбока древност. Но в продължение на векове причинителят на коварната болест все пак успял да се "скрие" от науката. Едва през 19-ти век един френски лекар щял да успее да хване въпросния паразит "натясно", с което щял да допринесе много в опитите за справяне с болестта.

Този медик се казвал Шарл Луис Алфонс Лаверан и бил роден в Париж през 40-те години на 19-ти век в семейство на военни доктори. Съвсем очаквано, Лаверан поел по стъпките на своите родители. През 1874-та, едва на 29-годишна възраст, след тежък изпит, той заслужено бил провъзгласен за професор по военните заболявания и епидемии в училището по военна медицина във Вал-де-Грас в Париж. Едновременно с това, амбициозният мъж получил обширни познания и по анатомична патология. В крайна сметка, само на 34 години той вече бил автор на обемен трактат ("Treatise on Military Diseases and Epidemics"), както и на още 62 други научни материали.  

През 1878г. Лаверан бил изпратен на служба в Алжир (тогавашна френска територия): първо в болницата в Бон, а после – във военно здравно заведение в алжирския град Константин. По това време маларията била сериозен проблем във френската армия и неуморният медик бил безкрайно доволен от това, че ще има възможност да изследва в широки граници клиничните аспекти на болестта, както и нейната анатомична патология. Все пак, неговата основна цел била една: да идентифицира инфекциозния агент, "виновен" за състоянието.

Съществуващите до този момент теории посочвали, че замърсеният въздух ("mala aria" – в превод от италиански ез.) от блатните мочурища причинявал малария. Но заради последвалите открития на Луи Пастьор за това, че за повечето инфекциозни състояния са "виновни" патогенни микроби, хипотезата за бактериалния произход на маларията все пак започнала да взима връх. Много изследователи, повечето от Италия, но също и от САЩ, се втурнали да "дирят" инфекциозния агент в почвата на мочурища и "обвинили" различни водорасли и други водни организми за причинители на болестта.

Лаверан, от своя страна се "доверил" преди всичко на анатомичната патология, за да открие "виновника". Наблюдавайки две различни клинични ситуации, французинът открил в тях един постоянно присъстващ и набиващ се на очи елемент – в кръвта на починали от малария се забелязвали малки зърнени образувания с черна пигментация. Тези гранулки се появявали с различна честота, в зависимост от случая. Лаверан заключил, че те би трябвало да са характерен за маларията елемент, и, че произходът им трябвало да се търси в кръвта. Медикът търпеливо направил още много експерименти със "свежи" кръвни проби, но не достигнал до нови резултати. В болницата в Бон пък, чрез микроскопски изследвания, Шарл забелязал нещо друго: наличието на свободни или свързани към червените кръвни клетки сферични тела. Някои от тях били почти прозрачни и били трудни да се видят, други били съставени от тъмни зрънца. Пигментираните елементи имали форма на полумесец.

Голямото разкритие обаче се случило във военната болница в Константин, рано сутринта на 6 ноември 1880г. Изследвайки кръвта на пациент, който от 15 дни бил с треска, специалистът видял на върховете на пигментирано сферично телце нишкообразни елементи, които се движели активно и нарушавали "личното пространство" на червените кръвни клетки. Случайно, но също и благодарение на своята упоритост и търпеливост, Лаверан успял да "надникне" в процеса по отделяне на мъжкия гаметоцит – една от фазите в жизнения цикъл на маларийните паразити, която се осъществява в стомаха на комара, пренасящ заразата. Двигателната способност на тези организми незабавно убедила Шарл, че е открил агента, който причинява коварното заболяване, и, че той бил от т. нар. вид паразити протозои.  

През следващите години, Лаверан продължил своята дейност в Алжир. През 1882-ра посетил Италия, където започнал да "издирва" новооткрития паразит във въздуха, пръста и водата на различни блата и мочурища. Търсенията му обаче завършили с неуспех, което го накарало да предположи, че "разбойникът" може и да се крие в телата на комарите, които били в изобилие във въпросните региони. През 1884г. французинът не се поколебал да сподели хипотезата си в своя научен труд "Treatise on Marsh Fevers" и се опитал да я защити пред Международния конгрес по хигиена, който се провел в Будапеща.  

Въпреки авторитета, с който се ползвал, теориите му, като цяло, били приети със скептицизъм, особено в италианските академични среди, както и от последователите на Луи Пастьор, които си оставали привърженици на бактериалната причина за маларията. След като се върнал в Париж през 1884-та, Лаверан решил да докара нещата до край. Той поканил Пастьор и му показал под микроскоп това, което сам е видял. Микроскопът никога не "лъжел" и Пастьор бил напълно убеден, че колегата му е прав в твърденията си. В периода от 1885г. до 1890г. "паразитният" произход на маларийния агент щял да бъде допълнително разследван и най-накрая – признат. През 1907-ма Алфонс Лаверан получил Нобелова награда за откритието си, а предоставените му парични средства дарил на института "Пастьор" за изграждане на лаборатория за изследвания, касаещи тропическите заболявания.

Френският лекар починал в Париж през 1922-ра. Няма две мнения по въпроса, че той бил абсолютният пример за човек, напълно отдаден на науката и медицината, на които посветил цели 45 от живота си. А неговата последователност, наблюдателност и дяволско търпение се превърнали в еталон за подражание за следващите поколения медици.