Приносът на Дмитрий Ивановски за откриването на вирусите

От 1892г.

Поради твърде малките си размери, вирусите успели дълго време да останат "инкогнито" за учените. През 90-те години на 19-ти век обаче един упорит руски ботаник щял окончателно да сложи край на тяхната пословична "анонимност".

Това бил младият Дмитрий Ивановски. Още докато бил студент в Петербурския университет, той заедно със своя колега Дмитрий Половцев били изпратени в Украйна да разследват странно заболяване по реколтата в тютюневите полета. Непознатата до този момент болест поразявала растенията и по-специално - техните листа. По тях избивали жълтеникави петна, образуващи нещо-като-мозайка. Както можете да се досетите, тютюнопроизводителите преживели големи загуби и се надявали спешно някой да реши сериозния им проблем. Младите мъже наистина показали желание да разрешат загадката и предложили голям брой решения за справяне със заразата, но уви – без никакъв успех. Не оставало друго, освен студентите безславно да се приберат у дома.

Ивановски обаче не се отказал. След като завършил висшето си образование, той заминал за Крим, където продължил проучванията си върху тютюневата "мистерия", като този път обаче в експериментите си ученият разполагал с микроскоп. Руснакът предположил, че ако става дума за заразна болест, тя трябвало да се предава и на незасегнатите растения. Затова ботаникът постъпил по най-логичния за вирусологията начин – с тънка тръба извлякъл проба от болните листа, която вкарал в жилките на здрави листа. След 11 дни върху вторите също се появили специфичните жълти петна, с което окончателно бил доказан инфекциозният характер на болестта.

Тъй като, макар и с микроскоп, Ивановски не успял да види нищо "подозрително" в сока на болните листа, той решил да направи друго – стрил ги във вода и прекарал течността през специален филтър,  наричан свещ на Шамберлан.  Тази свещ била изработена от порцелан и имала много малки пори, през които не можели да се "промушат" дори бактерии. С получената субстанция Ивановски успял повторно да инфектира здрави тютюневи листа, но, учудващо, в течността не открил микроби.

Руснакът достигнал до важното заключение (което впоследствие се оказало напълно вярно), че може би съществува някакъв непознат "враг", много по-миниатюрен от микробите, който някакси успява да премине и през най-фините пори на порцелановия филтър. Ивановски го нарекъл филтруващ се вирус, а по-късно появата на електрическия микроскоп позволила на учените отблизо да видят и опознаят въпросноя инфекциозен агент. През 1892-ра специалистът пибликувал статия по темата, а през 1902-ра била отпечатана дисертацията му.

Откритието на руския ботаник заслужено му спечелило прозвището "баща на вирусологията". А няколко години след това, за да допълни своя принос към науката, той приложил метода на ултрафилтрацията и открил нова група вируси, които нарекъл бактериофаги или накратко фаги.