Промяна от 1919 година в условията на труд на българските фармацевти

От 1919г.

Историята на българската фармация, свидетелства, че в последните години на 19 век в страната ни е имало два вида фармацевти – едните можем да определим като работодатели или собственици на аптеки, а другите са наемни фармацевти, наричани още и кондиционери. В този времеви период трудовите условия в аптеките не били особено добри. Работният ден продължавал от 12 до 14 часа, а трудовите възнаграждения били малки. Фармацевтите не ползвали редовните седмични и годишни отпуски.

През 1897 г. е основано дружеството "Галенус" в София благодарение на усилията на всички фармацевти, помощник-фармацевти, студенти по фармация и лаборанти. Това дружество е първата българска революционна професионална организация в България, която била под ръководството на БРДП. Първоначално позицията на председател на дружество "Галенус" била заета от фармацевта Димитър Златарев, но поради репресия от тогавашната власт, работата му била поета от Милко Христов Милков.

През 1919 година помощник-фармацевтите Гаврил Денев, Петър Николов и Петър Малиновски създали свой призив до всички служители, ангажирани в областта на фармацията в София, който апелирал към въвеждането на 8 часов работен ден и празнични дежурства. Този призив не допаднал особено на собствениците на аптеки. Инициаторите били поканени и били попитани от собствениците на аптеки кой от тях е съставил призива, те отговорили, че тримата са го написали. Ден по-късно те били безработни и изгонени от столицата.

Въпреки това след девети септември името на Гаврил Денев било сред тези на основателите на тогавашното Министерство на народното здраве, а Петър Николов станал професор по фармация. Така усилията на тези наши сънародници, все пак са довели до промяна в условията на труд на фармацевтите, тъй като работният ден действително бил намален от 14 на 8 часа, въвели се в употреба седмичните почивки и годишните отпуски.

Статията е част от историята на:

• История на българската фармация