Първи български фармацевти от началото на 19 век

От 1823г.

В началото на XIX век в историята на българската медицина се случило изключително значимо събитие – появили се първите дипломирани медици в страната ни. Всъщност те са изпълнявали и задълженията на първите фармацевти, понеже, отдавайки се на лекарската професия, били принудени сами да си приготвят медикаментите. Затова те откривали аптеки, нужни за тези цели: Примери за такива медици в българската история са имената на: д-р Марко Павлов, открил аптеката си през 1823 г. в Търново, Янаки Златев с д-р Маргарин през 1854 г. открили аптека (отново в Търново), д-р Спас Иванов Абрашев - през 1862 г. в Копривщица, д-р Васил Хаджистоянов Берон - през1862 г. в Търново, д-р Рашко Петров - 1863 г. в Пловдив, д-р Йожан Мохеш – през 1863 г. в Русе, д-р Димитър Павловия – през 1864 г. в Стара Загора, д-р Иван Богоров – през 1866 г. в Пловдив; д-р Димитър Павлович - през 1866 г. в Свищов.

През 1867 г. в Града на липите е отворила врати аптека, благодарение на първия български фармацевт (с диплома) - Найден Брайнов. Родом той е от Копривщица. Образованието си, Брайнов е завършил в медицинското училище в Цариград. Дипломираните фармацевти след него са Георги Зафиров - открил аптека в Панагюрище през 1866 г. и Велизар Яков – открил аптека 1872 г. в Свищов.

След 1865 година в сила е влязла наредба от султанския медицински съвет. Съгласно нейното съдържание желаещите да имат аптеки били задължени да имат диплома за завършено фармацевтично образование. Хората, които нямали документи за правоспособност, били длъжни да се дипломират в най-кратък срок. Същото изискване било в сила и за медиците, притежаващи аптеки.

След освобождението на страната ни турско робство, в съгласие с "Временните правила" за устройството на аптеките от 1879 г. собственици или управители на аптеки можели да бъдат само тези българи, положили изпит по „фармацевтичната наука” и да не са по-млади от 23 години. Третият раздел от правилата е от най-голяма значение, що се касае да историята на българската фармация. Той съдържал правилата, уреждащи аптечното дело в България и се състоял от 5 глави. Документът бил създаден от д-р Д. Моллов, който бил подпомогнат от софийските фармацевти Велизар Яков и Н. Странски. „Временните правила” за устройството на медицинското управление в България били утвърдени от руския комисар (княз Дондуков-Корсаков) на 01.02.1879 година.

Статията е част от историята на:

• История на българската фармация