Първи опити за лечение на болестта на Паркинсон

От 1817г.

Вероятно няма да ви учудим, ако ви кажем, че историята на болестта на Паркинсон е тясно свързана с лечебните процедури, които са били използвани през вековете за третиране на състоянието. Въпросните интервенции варират от архаични терапии до контролирани клинични изследвания с различни медикаменти.

Всъщност, още в своята прочута монография "Essay on the Shaking Palsy" от 1817г. Джеймс Паркинсон отделя цяла глава, за да обърне внимание върху спешната нужда за намиране на ефективен лек срещу коварния здравословен проблем. В научния си труд англичанинът изразява истинската си надежда, че с развитието на медицината, много скоро ще бъде установена подходяща терапия, с която прогресиращото влошаване на състоянието да бъде спряна.

На този ранен етап от еволюцията в разбиранията за неврологичните заболявания обаче, британският лекар бил, по неволя, твърде ограничен в препоръките си. Така, Джеймс лекувал пациентите си преди всичко чрез кръвопускане – най-често такова, извършвано чрез кръвоносни съдове, разположени на врата на индивида. С този метод се понижавал риска от появата на мехури и възпаление на кожата.

Нещо повече, любопитното е, че в разрезите нарочно били поставяни парченца корк за предизвикване на, както обяснявал Паркинсон, изтичане на достатъчно количество гной.
Всички тези усилия били насочени към една основна цел: да отклонят (или поне да намалят) кръвното налягане и възпалението в мозъка и в гръбначния стълб и в резултат – да облекчат "натоварването" върху костния мозък, където, според медика, трябвало да се търси сърцевината на неврологичната дисфункция.

Няма данни за това доколко успешно са се повлиявали пациентите с Паркинсон в резултат на кръвопускането, а до прилагане на първите медикаментозни терапии и по-усъвършенствани процедури те трябвало да почакат още... около половин век.

Статията е част от историята на:

• История на болестта на Паркинсон