Първи схващания за ревматичните заболявания при децата от 19 век

от 04 окт 2016г., обновено на 05 апр 2017г.

От 1810г.

Преди 19-ти век ревматичните заболявания, с изключение на острия ревматизъм, почти не били разглеждани като здравословен детски проблем от медицинските специалисти. Всъщност, тук е редно да се спомене, че педиатрията, сама по себе си, на този етап била също нов дял в медицината, а на малчуганите обикновено се гледало като на малки възрастни.

Осъзнаването, че ревматичните състояния при хлапетата се различават с тези при възрастните по редица важни аспекти било сериозно коментирано за пръв път от английския педиатър Джордж Фредерик Стил в класическия му текст "On a form of chronic joint disease in children" от 1897г. Схващанията на англичанина обаче не предизвикали особено голям интерес и до 40-те години на 20-ти век нещата си останали по старому.

В своята "История на педиатрията" Джордж пише: "Изглежда странно, че преди 19-ти век ревматизмът не се споменава в нито един медицински документ като детско заболяване, макар че до този момент болестта е позната и изучена при възрастните". Най-ранната препратка върху този проблем, която медикът открил, датирала от 1810 година. Ставало дума за открити ревматоидни възли при дете на "почти 15 години".

Що се отнася до гореспоменатия остър ревматизъм, той бил познат от древни времена като болест, която засяга млади хора, а понякога - и деца. Доста по-напред във времето, през 30-те години на 20-ти век, станало ясно, че основна причина за състоянието била стрептококова инфекция, развиваща се в горните дихателни пътища. Десетилетие по-късно, екип от специалисти установил, че навременното провеждане на терапия с пеницилин в случаи на стрептококов фарингит може да предотврати появата на остър ревматизъм. А в случай на ревматичен пристъп тази терапия би могла да предпази от следващи такива.

В периода от 1864 до 1900 няколко специалисти от различни краища на света все пак проявили интерес и докладвали за различни случаи на малчугани с хроничен артрит.

Джордж Стил, съвсем очаквано, бил един от тези експерти. През 1897г., докато работел в лондонската болница "Hospital for Sick Children", Стил наблюдавал състоянието на 22 малки пациенти и установил, че при тях проявленията на хроничния артрит се различават значително от тези при възрастните.

Оказало се, че много от хлапетата страдали от заболяване, което днес е известно с наименованието юношески/ювенилен хроничен артрит. Британският специалист описал високата температура и много от другите системни оплаквания, придружаващи диагнозата, както и последващия хроничен артрит. Тъй като бил и патолог, англичанинът извършил аутопсия на някои от починалите. Стил установил с изненада, че действителното нарушение на хрущяла и на ставите не било толкова значително, колкото самият той очаквал. Медикът отбелязал, че основната деформация е свързана с тъканни контрактури – вероятно резултат от липса на подвижността на ставите. В ретроспективен план, това наблюдение на експерта щяло да даде основание в лечението на юношеския артрит да започне да се употребява все по-успешно и физиотерапия.

Никак не е случайно, че Джордж Фредерик Стил станал един от най-популярните педиатри на своето време. Той написал шест книги и публикувал повече от 100 научни статии. За съжаление, както казахме и по-горе, неговите разработки, касаещи реваматичните детски проблеми, не получили широко внимание. Трябвало да мине още немалко време, за да проявят и други специалисти интерес към въпросните нарушения при малчуганите.

Статията е част от историята на: