Създаване на фармакопея и работа на българските аптеки след Първата световна война

От 1919г.

След Първата световна война в страната ни отворили врати немалко частни и обществени аптеки. При своята лабораторна работа хората, които били част от тези институции били принудени да преписват цели части от руската фармакопея. Затова П. Данков в А. Колар взели решението да създадат фармакопея за Галеновите препарати, която целяла да улесни работата на българските фармацевти.

В този документ можели да се открият данни за немалко рецепти за направата на Галенови препарати, които освен в прахообразна, течна форма, можели да се открият данни за приготвянето на сиропи, тинктури, мехлеми.

Фармакопеята съдържала факти, касаещи т.нар. "ампули-специалитети", които се произвеждали от различни фармацевтични компании с богата история: "Байер", "Рош", "Рихтер", "Кнол", "Диба", "Борингер", "Мерк", "Хиноин", "Шеринг", "Сандоз", "Вълев", "Хамбург", "Хенде", "Бик-Гулден", "Органон", "Галсиус", "Нормак верке", "Мадаус", "3андер" и други. От тези компании до 1944 година на българския фармацевтичен пазар можели да се открият около 2764 медикаменти в ампули, както и някои серуми. След това пазарът в страната ни разполагал с 1509 вида течни, прахообразни, спиртове, сиропи или всичко - 4273 вида. До тази година Унгария и Германия са разполагали с 5000 медикаменти.

Сред доставяните в българските аптеки конкретни ампули с медикаменти можели да се открият: акаприн и камполон на "Байер", ацетилхолин на "Рош", етер камфоратум, албуцид на "Шеринг", анертан на "Бьорингер", атофан на "Шеринг", бетабион но "Мерк", цебион на "Мерк", хинотерпин и други. Това разнообразие на медикаменти е доста показателно за развитието на българската фармация след Първата световна война.

Статията е част от историята на:

• История на българската фармация