Развитие на българската кардиология и болничните институции, обвързани с нея

От 1950г.

Създаването на Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (през 1950 година) се приема за начало на медицинската специалност "Кардиология" в страната ни. Именно тогава е регламентирана клиничната специалност кардиология, условията за обучението на медиците и придобиването на правото за специализация. След 1957 година започват да се провеждат ежегодните изпити за специалност по кардиология.

От друга страна, историческото развитие на българската кардиология е подпомогнато от проф. Алекси Пухлев, проф. Васил Цончев, проф. Николай Мавродинов, проф. Вл. Владимиров, проф. Михаил Рашев, работили в София. Професорите от Пловдив, подпомогнали с труда си развитието на българската кардиология са проф. Антон Митов и доц. Любомир Апостолов (двамата медици са създали първото в историята на българската медицина ръководство по електрокардиография) и проф. Петър Миронов.

Първото щастливо за българската кардиология събитие е създаването към ИСУЛ (на база Втора градска болница) на Катедрата по сърдечно-съдови заболявания и ревматизъм, а нейният пръв ръководител е проф. Васил Цончев (1950-1968). На работа в институцията постъпили добре обучени медици, заредени с ентусиазъм, като към тях се присъединили и създателите на кардиологията в страната ни д-р Николай Мавродинов,  проф. Вера Линьова, доц. Юрий Белов, д-р Гарбис Паникян, Кирил Чичовски, д-р Серафим Попниколов, д-р Георги Куситасев, д-р Георги Урумов, д-р Хаик Ованесян, д-р Ана Хекимян, д-р Андрей Проданов. Към катедрата започват работа и проф. Тамара Пилософ, д-р Къшо Кьнев и д-р Тако Андреев, които са специалисти в областта на ревматологията.

През 1961-1962 г. всички кардиологични катедри на ИСУЛ са били част от Трета градска болница. Тези катедри са с насоченост в областта на ревмокардиологията, впоследствие по сърдечно-съдови заболявания, по сърдечно-съдова хирургия и детски болести.  Една година по-късно в страната ни бива създадена специална група, ангажирана с проблемите на рехабилитирането на острия миокарден инфаркт. Неин ръководител е ст.н.с. II cm. Борислав Деветаков. Седем години по-късно се обособява Катедрата по сърдечно-съдови заболявания със Сектор по ревматология - проф. Т. Пилософ, д-р Св. Торбова и д-р А. Хекимян и Сектор по функционална диагностика - д-р Тихомир Даскалов, д-р Г. Урумов, д-р К. Чичовски.

Любопитен факт е, че е паралелно със създаването на катедрата по кардиология стартира и прилагането на първите сърдечни оперативни манипулации. На чело с проф. Коста Стоянов (той е бил генерал-майор и главен хирург на българската армия) се осъществил своеобразния преход на хирургичното отделение, което е било част от Работническата болница. То се обособило в академична структура, която била част от ИСУЛ. През 1953 г. бил създаден Секторът по сърдечно-съдова хирургия, към който работили доц. Генчо Кръстинов и д-р Чавдар Драгойчев. Изключително съществено за историята на българската кардиология събитие се е случило осем години след създаването на споменатия по-горе сектор. Именно тогава е направена първата операция "отворено сърце" (манипулацията е извършена от медиците К. Стоянов и Г. Кръстинов). Операцията е извършена под хипотермия (състоянието е поддържано от медика А. Дереджан). Благодарение на тази новаторска за страната ни операция е спасен животът на дете, имащо вродена клапна стеноза на белодробната артерия. Медикът, поканен да гостува на тази операция е проф. ДеБейки.

След този паметен за историята на българската кардиология момент, започнал да се наблюдава процес на бързо внедряване на някои съвременни хирургични методи за третирането на сърдечни заболявания. През 1961 г. в страната ни е въведена и инструменталната комисуротомия, първо трансартериално, а впоследствие и трансвентрикуларно. През 1962 г. медиците проф. Д. Димитров и д-р Б. Тодоров са извършили първата операция под ЕКК - затваряне на междупредсърден дефект. Три години по-късно същите лекари успешно са направили първото за България митрално клапно протезиране с топчестата клапа на компания „Star Edwards”, а през 1968 г. е извършено първото протезиране на аортна клапа. През 1981 г. също е важна за българската кардиология, тъй като в този момент проф. Ч. Драгойчев е извършил едноетапното протезиране на аортна клапа, съчетано с аорто-коронарен байпас.

През седмото десетилетие на XX в. българската кардиология вече може да се похвали със стройна и добре функционираща система за специализация по кардиология. По това време първите специалисти по кардиология вече практикуват, а обучаващите се медици могат да се снабдят с новоиздадени ръководства по кардиологични проблеми. Спорен е въпросът кога е отворила врати първото интензивно кардиологично отделение, тъй като по ирония на съдбата, през 1968 година са разкрити три интензивни отделения в столицата ни - в Трета градска болница, във ВМИ - София и в ИСМП "Пирогов". Като част от Института за спешна медицинска помощ "Н. И. Пирогов" е разкрито Отделението за сърдечна реанимация, а впоследствие такива отделения са създадени в Хасково, Стара Загора, Пловдив, Варна, Видин, Благоевград, Кюстендил, Шумен, Враца, Ямбол.

Пловдивският професор Атанас Джурджев е отговорен за внедряването на фибринолитичната ера в третирането на острия миокарден инфаркт, а впоследствие към Националния център по сърдечно-съдови заболявания е разкрито отделение за диагностициране на ритъмните и проводните нарушения. То има два сектора за електрофизиология и електрокардиостимулация. Първата манипулация, включваща употребата на постоянни електрокардиостимулатори в страната ни е проведена през 1969 г. от проф. Кръстинов и проф. Д. Димитров.

Като част от новооткритата Медицинска академия в София през 1972 г. посредством катедрите по вътрешни болести и терапия на вътрешните болести е открита единната Катедра по вътрешни болести, към която са създадени специализирани клиники. Кардиологичната клиника, като част от тях разполагала с Интензивно кардиологично отделение и помощен функционален сектор. Впоследствие в това болнична заведение започват да се извършват сърдечни катетеризации, а през 1985 г. започват да се правят коронарографски изследвания. От 1991 г. до 1997 година са извършени новаторски за страната ни манипулации, сред които са коронарната ангиопластика, поставят коронарни стентове, прилага се временна и постоянна електрокардиостимулация.

В Университетска болница „Царица Йоанна" – ИСУЛ през 1986 година е създадена Клиниката по кардиология. Болничното заведение е ръководено от проф. Илия Попилиев, а след него саботата в клиниката е поета от проф. Хр. Кожухаров и проф. Асен Гудев. Институцията включвала интензивно отделение с добре развит функционален сектор,където през  1999 г. се приложило първото временно електропейсиране, а през 2007 г. били поставени първите постоянни електрокардиостимулатори.