Развитие на дефибрилационните изследвания в САЩ

от 11 март 2015г., обновено на 25 апр 2018г.

От 1947г.

В Съединените щати изследванията, посветени на дефибрилацията биват последвани от откритието на нова хирургична апаратура, работеща с променлив (AC) ток. Един от немалкото американски медици, впечатлен от научната работа на Вигърс в Университета "Western Reserve", е д-р Клод Бек, който е професор по сърдечно-съдова хирургия. Бек проявява интерес към естеството на сърдечното мъждене. Този интерес е провокиран от трагични причини - медикът е покрусен от загубата на свой млад пациент, починал вследствие на сърдечно мъждене в края на 1920. През 1930 Клод Бек следи отблизо и експериментите Хукър и Кувенховен, описващи дефибрилация на животни, чиято гръдна кухина е открита. Той също извършва подобни експерименти и разработва процедура, която прилага върху кучета и маймуни.

През 1947 г. Бек извършва успешно първата документирана дефибрилация в историята на американската медицина. Ричард Хейард, който е на 14-години е подложен на операция за коригиране на гръдна малформация. Сърцето му работи нормално до края на процедурата, но изведнъж мускулът изпада във фибрилация. Хирургът веднага започва директен сърдечен масаж, поддържащ кръвното на Хейард, но мъжденето не показва никакви признаци да спре спонтанно. Бек иска разрешение да приложи експериментална процедура. Медикът свързва два електрода и прилага директен електрошок върху сърцето на Хейард. След четирикратно приложение на 110 волтов ток фибрилацията спира и буквално след извършването на няколко секунди сърдечен масаж сърдечният ритъм се възстановява. Момчето се възстановява напълно, а делото на Бек се превръща заслужено в тиражирана новина, публикувана под различни заглавия като "Как науката връща американците от смъртта". Бек продължава своите изследвания, посветени на механичните средства за реанимация, ставайки пионер в употребата на дефибрилация, съчетана с приложението на сърдечен масаж.

Снимката показва дефибрилатора, с който работи Клод Бек.

Въпреки че д-р Клод Бек прилага успешно дефибрилация с променлив ток директно върху сърцето, изследванията на трансторакалната дефибрилация биват затрупани с немалко трудности. След първоначалния си успех с дефибрилацията при отворен гръден кош на кучета, Уилям Кувенховен, който по това време е декан на Катедрата по инженерство в университета „Джон Хопкинс” получава почетна степен от медицинското училище за своите изследвания за разработването на преносим външен дефибрилатор.

След първоначалните опити за направата на дефибрилатори с галваничен ток в началото на 1950 година, Кувенховен е принуден да се откаже от идеята си. Батерии достатъчно мощни, за да се създаде необходимото захранване просто не съществуват на този етап. Медикът, вместо да премине към употреба на моделите с променлив ток през 1951 година, се заема с разработването на друг тип устройство за дефибрилация. Той е финансиран от института „Edison Electric Institute”. През 1957 г. Кувенхофен започва да изпитва външен дефибрилатор, който използва променлив ток (до 480V) върху сърцето на възрастен, без да се вреди на тъканта на миокарда. Устройството тежи 120 килограма и може да се използва за двама човека.

Статията е част от историята на: