Развитие на ринологията в началото на 20 век

От 1901г.

Противно на очакванията, XX век "предложил" сблъсък с някои бариери на областта на ринологията, ограничаващи нейното развитие. Това до определена степен се дължи на появата на антибиотиците, които значително намаляват необходимостта от извършване на операции на параназалните синуси. Нещо повече, ларингологията и отологията успели да се развият бързо, а интересът към специалността на ринологията се ограничил до извършването на корекции на носната преграда, счупвания, отстраняването на полипи в носа и операции на максиларните синуси.

Въпреки това, немалко медици останали все така заинтересовани от това да подпомогнат развитието на ринологията, разработвайки хирургични техники за лечението на лезии в носа и околоносните кухини.

През 1901 г. немският медик д-р Хиршман използвал специален модифициран ендоскоп, за да проучи детайлно структурата на максиларните синуси. Бразилският лекар Ермиро Естеван  де Лима добил световна известност, усъвършенствайки получаването на трансмаксиларен достъп до етимоидалните  и сфеноидалните синуси. За целта той е създал специална кюрета, която в чест на усилията на медика носи неговото име. Манипулацията, която извършил бразилският медик постепенно започнала да се нарича процедура "Ермиро де Лима".

Впоследствие медикът основал "Бразилското общество по ринология" през 1974 г. Първите медици, станали част от тази бразилска медицинска организация били Роберто Махадо Пинто  и Серджио де Паула Сантос. През 1912 година, Харви Къшинг въвел в употреба извършването на манипулация по получаването на транс-сфеноидален достъп при неврохирургията. Подобни операции за осигуряване на достъп до челните и етмоидните синуси били описани от д-р Линч в Ню Орлиънс през 1921 година.

През 1926 г. Джон Беърд, изобретателят на телевизията патентова идеята за предаването на изображения посредством гъвкави стъклени влакна. Тези идеи са повлияли на Харолд Хопкинс, който е изобретил някои оптични уреди през 1948 година, довели до появата на съвременните ендоскопи. Така, впоследствие д-р Базел Хиршовиц и Карл Шолц извършили първата ендоскопия на горната част на храносмилателния тракт, посредством споменатите по-горе гъвкави оптични стъклени влакна, част от ендоскопа.

От казаното до тук можем да направим извод, че ринологията от началото на 20 век, при все че изоставала от своите посестрими - отологията и ларингологията, областта, изучаваща анатомията, физиологията и патологията на носа е "направила" немалко успешни усилия да се развие.