Развитие на руската наука от гледна точка на медицината и фармацията до 1835 година

От 1835г.

Развитието на производителните сили в Русия през второто тримесечие на XIX век започнало да влиза в конфликт със съществуващия феодално-крепостнически строй. Производството, разчитащо на принудителния труд не можело да се конкурира с продукцията на фабриките и заводите, където преобладавал заплатеният труд. Въпреки това земеделската феодални форма на труд всячески се стараела да попречили на подема в развитието на производството. Този период бил белязан и от масовите протести на селяните. Така възникнало движение сред военните заселници, запомнено от историята като "холерните" бунтове от 1830 година.

Кризата в руската икономика забавила развитието на производителните сили и науката. Така бездната в икономиката на Русия и Западна Европа започнала да нараства неимоверно. В университетите и сферата на висшето образование витаел призракът на постоянния полицейски контрол. Тази тенденция станала най-осезаема след събитията в Казанския университет, когато била издадена и нова университетска харта (1835), според която университетите били обект на постоянен надзор на подопечните образователни окръзи.

Независимо от това, през второто тримесечие на XIX век руската наука и култура е белязана от значителен ръст и подобрение. Природните науки отдали голямо значение на фокуса върху експертните знания. Личният опит, придобит чрез експерименти се считал за основа в процеса на обучението. Още повече, опитът отричал съществуването на движеща, вездесъща "жизнена сила". Сред изключителните руски учени, стремящи се да докажат силата на науката са имената на К. Баер (1792-1876), основно ангажиран с областта на ембриологията, основателят на анатомичните и експериментални тенденции в руската хирургия Николай Пирогов.

Основателят на руската научна школа на органичните химици беше Н. Зинин (1812-1880) е открил метод за синтезирането на анилин и така е положил основите за производство на синтетични оцветители, аромати и много фармацевтични продукти. Те били приложими за развиващата се руска фармация. Учението за лекарствата започнало да присъства доста масово в трудовете на руските клиницисти и основатели на обучения за производство на домашни лекарства. Сред тях са М. Мудров (1776-1831), E. Мухин (1766-1850), Г. Захарин (1829-1897), С. Боткин (1832-1889), Ф. Иноземцев (1802-1869) и други.