Ранна употреба на биологични оръжия в медицинската история

От -184г.

Един от начините, чрез които е функционирала ранната употреба на биологични оръжия в медицинската история, е замърсяването на водата с животински трупове, които предизвикват заболявания. Друга древна тактика е да се позволи на врага да премине в райони, ендемични за някои инфекциозни агенти. След заразяване боеспособността на хората намалява, което позволява на противниковата армия да премине безпрепятствено до новите територии.
Например картагенският лидер (Ханибал) е историческа личност, използвала ранните биологични оръжия (каквито са змийските токсини) в морската битка между Еримедон и Крал Евмен от Пергам през 184 г. пр. Хр. Ханибал наредил глинени гърнета, пълни със змии, специално подготвени да се хвърлят върху палубите на пергамските кораби. При удара от изстрелването на гърнетата се чупили, освобождавайки на палубата живи разгневени змии сред вражеските моряци. Картагенците несъмнено се възползвали от последвалата паника и хаос, за да спечелят битката.

Един от най-известните ранни методи за употреба на биологично оръжие е хвърлянето на заразени трупове над стените на обсадените градове. След избухването на войната между генуезците и монголите през 1343 се случило именно това. Оспорван бил контролът между двете страни на доходоносния търговски керванен път от Черно море до Ориента. Монголите предприели обсада на Кафа (по това време генуезка колония) в Крим. Чумата по-късно известна като Черната смърт, се разпространява от Далечния изток, достигайки Крим през 1346. Монголите били сериозно засегнати и се принудили да вдигнат обсадата. Като прощални изстрели те запратили "планини от мъртви" през стената на града. Най-вероятно използвали за целта требушети с надеждата, че "непоносимата воня ще убие всички вътре." Мълниеносно се разпространило огромно огнище на чума в града. Въвеждането на чумата в града от труповете на умрелите дало резултат, превръщайки този акт в тактически успешна биологична атака. Според някои историци на медицината, това е биологично най-правдоподобната причина за източника и разпространението на черната смърт. Въпреки че в исторически план преобладаващият начин за предаване на чума е чрез ухапвания от бълхи, които са заразени с причинителя става ясно, че пряко предаване може да стане и чрез контакт със заразени трупове (в около 20% от случаите, източникът на инфекцията може да се обясни епидемиологично именно така).

Едрата шарка е също особено опустошително за американските индианци заболяване, пренесено непреднамерено от колонизаторите. Катастрофалното заразяване с едра шарка в империята на ацтеките по време на експедицията "Narváez" през 1520 г.,както и последващото разпространение на заболяването в Перу преди инвазията на Писаро в империята на инките изиграва важна роля в завладяването на двете империи.

През 1763 г. се провели серия от атаки между американските индианци и новопостроените британски укрепления по протежение на западната граница. Те са останали в историята с името въстанието "Понтиак". Огнище на едра шарка във Форт Пи предоставило възможност да се вземе надмощие над американските индианци, които проявявали "изключителна чувствителност към това заболяване". На 24 май 1763 Уилям Трент, местен лидер на милицията, пише за действията на капитан Екюие, командир от Форт Пит: "Дадохме им Одеяла и кърпи от болница "Smallpox Hospital". Надявам се, че ще има желания ефект."

Впоследствие (през юли 1763) Сър Джефри Амхърст, който е британският командир на силите на американските колонии също разработва подобен план с полковник Хенри Боукет. Очевидно са запознати с последствията във Форт Пит. Вследствие на тези действия епидемия от едра шарка настъпила сред индианците от долината на река Охайо. Въпреки това е трудно да се оцени успехът от тактическата биологична атака капитан Екюие, защото едрата шарка се предала при контакти и между колонизаторите  от Нова Англия и Юга.

Статията е част от историята на:

• История на биологичното оръжие