Ранно прилагане и експериментиране при инжектирането

От 2.2.1660г.

Древните гърци и римляни знаели за употребата на инжекциите като метод за лекарствен прием, благодарение на наблюденията си над ухапвания от змии и отровни влечуги. Съществуват и препратки като "помазване" и "втриване" в Стария Завет, както и в някои от произведенията на Омир, които създават впечатление за извършване на инжектиране, но самата манипулация като легитимна медицинска дейност е изследвана и проучена едва през 17-ти век.

Кристофър Врен извършва един от най-ранните потвърдени исторически експерименти на инжектиране на медикаменти чрез груби подкожни игли за извършване на интравенозни инжекции на кучета през 1656 година. Тези експерименти се състояли в инжектиране на течност, съдържаща се в животински мехури, които служили за спринцовка чрез игла от гъши пера, за да влеят интравенозно лекарства като опиум в кучетата. Главният интерес на Врен, а и на други учени е да разбере дали лекарствата, традиционно приемани през устата ще окажат влияние и при интравенозното им приемане.

През 1660 година Дж. Мейджър от Киъл и Дж. Елшолц от Берлин са първите, които експериментират с правенето на инжекции при хора.

Тези ранни експерименти обикновено били неефективни, а някои случаи завършвали дори с фатален изход. Инжекциите влезли в активна употреба доста по-късно.

Статията е част от историята на:

• История на спринцовките