Сведения за употребата на босилека в древен Рим

От -198г.

Босилекът произхожда от Индия и някои тропически райони на Азия. Постепенно някои форми на растението биват пренесени и започват да се адаптират към условията на Стария континент и Средиземноморието, където процъфтява под топлите, слънчеви, сухи условия и в добре дренираните почви. Лечебното растение се отглежда в България, Египет, Франция и САЩ.

Босилекът се е използвал в древна Индия за лечението на настинки, кашлица, белодробни заболявания, диария, повръщане, дизентерия и стомашни неразположения, главоболие, сърдечни заболявания, възпаления, малария, отравяне, отровни ухапвания, кожни заболявания. Чай от босилек, както и масажи с прецеден сок от листата на лечебното растение се препоръчват за третирането на труднозарастващи рани.

Употребата на босилека в Древен Рим се радвала на голяма популярност. За това свидетелстват трудове на римския природоизследовател, философ и писател – Плиний Стари (24-79 г.). Благодарение на неговите записки се знае, че римляните често са използвали ароматното лечебно растение, приемало се е като афродизиак, срещу метеоризъм, прилошаване. Старогръцкият медик Диоскорид препоръчвал приема на билкови лекарства с босилек за облекчаване на главоболието. Важен исторически документ, който касае употребата на босилека за направата на медикаментозни смеси е "Naturalis Historia" на Катон Стари, известен и като "De Agricultura". Документът е написан около 198 година преди Христа.

Статията е част от историята на:

• История на босилека в медицината