Систематизация на Вагбхата от 6-ти век сл. Хр., обособяваща дяловете в аюрведическата наука за здравето

От 600г.

Аюрведическата литература, преведена от санскрит и достигнала до нас, често била резултат от съвместния труд на много автори, някои от които останали анонимни, а за други се знае повече.

Например, една от личностите, за които има налична, макар и не особено пълна, информация, бил Вагбхата. За него се твърди, че е живял в Синд (днешен Пакистан) около 600 г. сл. Хр. и се предполага, че е бил автор (или един от авторите) на писмените трудове "Astanga Samgraha" и "Astanga Hridaya". Във въпросните текстове били поместени подробни обяснения и описания на различни медицински състояния, както и на древни аюрведически практики за лечение. Тези документи изобилствали също и от рецепти за лековити отвари и мехлеми.

Всъщност, смята се, че Вагбхата бил първият, който се опитал да систематизира и обедини съществуващата информация, касаеща  различните клонове в медицината. Той разделил тези клонове в осем разделения (Ащтанга): обща медицина, педиатрия, хирургия, токсикология, геронтология (интересното е, че аюрведическата наука е първата, която описала грижата за възрастни хора), раздел за ментални заболявания, раздел за сексуално здраве, както и раздел за онези състояния, свързани с нарушения в някой от сетивните органи. 

Любопитното е, че Вагбхата бил убеден, че голяма част от заболяванията могат да се излекуват без помощта на лекар, а съвсем малка част от тях безспорно трябвало да бъдат третирани от лице, притежаващо нужните знания и опит. Аюрведическият автор допринесъл много и за разбирането на функцията на сърдечносъдовата система.

Статията е част от историята на:

• История на Аюрведа