Сравнение между пеницилина на Флеминг и други антибиотици, открити по това време

От 12.12.1932г.

До 1933 година болница "Сейнт Мери", в която работи Александър Флеминг се разраства. Затова крал Джордж V открива ново училище по медицина и институт по патология и научни изследвания. През този период английският лекар почти се е отказал от изследванията, посветени на неговото голямо медицинско откритие, спасило немалко животи - пеницилинът.

От времето на салварзана (който е последван от нео-салварзан-дериват с предимството да се разтваря в малък обем вода и да бъде по-малко токсичен) немските химици не са се отделяли от химиотерапията.

През 1932 година Герхард Домак (немски бактериолог, получил Нобелова награда за 1939 година за откритието на антибиотика "Пронтозил", което прави за фармацевтичната компания "Байер") открива, че сулфамидът хризоидин предпазва голяма част от опитните мишки, вероятно защото една част от това багрило се свързва с микробите, нарушава химичното им равновесие и предизвиква тяхната смърт.

Резултатите се получават с дози, по-ниски от тези,  които подлагат на риск целостта на клетките в организма. Една от първите личности, спасени от новия терапевтичен агент е дъщерята на самия Домак. Продуктът е наречен "Пронтозил" и веднага получава отзвук в медицинските среди, като дава еуфоричен тласък на борбата срещу най-тежките инфекциозни заболявания. Когато Домак отива в Англия, за да покаже свойствата на своята боя, на излизане от конференцията Флеминг с предизвикателство в гласа казва:

- Пеницилинът е по-добър.

Изследователите от института "Пастьор" в Париж доказват, че пронтозилът се разпада в организма и това, което действа, не е нищо друго, освен сулфамид. Веднага започват да го произвеждат в много страни, като откриват нови съставки с по-прости молекули и по-широки терапевтични свойства. Антипаразитната химиотерапия е последвана от антибактериална химиотерапия. Може да се предвиди, че е много близо откриването на универсално лекарство.

Даже някой смятат, че това са сулфамидите. Флеминг обаче искрено негодува срещу тези хвалебствия, защото по-малко чувствителните микроорганизми започват да се възпроизвеждат с голяма бързина и са заплаха за човека. При недостатъчно лечение се забелязва резистентност на онези микроорганизми, които отначало са били чувствителни. А и клиниката показва, че сулфамидите не са така безобидни за някои тъкани, както се е предполагало.

Флеминг искрено се надява неговия пеницилин да може да бъде пречистен. С поглед към реалността той не престава да прави комбинации между ваксини и сулфамиди, като взима от едните бактериостатичното действие, а от другите бактерицидния ефект.

С други думи: сулфамидите да преустановят развитието на микробите, като ги отслабят по такъв начин, че да не могат да устоят на крайната намеса на левкоцитите, а те да бъдат подсилени от стимулацията с ваксините и образуването на антитела. По този начин ефектът от сулфамидите сигурно ще е по-мощен.

Други учени от различни страни също правят усилие да открият нови бактерицидни субстанции. Учени от института "Рокфелер" се опитват да открият антибиотик, като прилага нов метод: инжектира бактерии в мостри от почва, като очаква, че жизненото съперничество ще накара да се появят противопоставящи се микроорганизми.

Така стига до Bacillius brevis ¾ с мощен бактерициден ефект върху безброй микроби. Като изолират полезната  субстанция, която наричат тиротрисин, учените се опитват да смесят два вида антибиотик: грамицидин и тиросидин. Подчертава се обаче, че те могат да бъдат използвани локално, като пациентите трябва да се съобразяват с токсичността им към бъбреците. Рейт, който подценява сулфамидите, не може да предугади огромното бъдеще на тези терапевтични средства.

Статията е част от историята на:

• История на Александър Флеминг