Средна продължителност на живота на населението по нашите земи от I—III в.

От 100г.
Темата, касаеща броя на населението на древна Тракия е разгледана през далечната 1970 година от историка Ал. Фол (трудът му се казва "Демографска и социална структура на древна Тракия"). Въз основа на много епиграфски материали и писмени трудове, датиращи от античността авторът е предоставил добра демографска структура на Тракия. Позовавайки се на писмени факти и данни, той е определил, че населението Тракия е било около 800 000 до 1 000 000 души, което било разпределено неособено равномерно по територията й. Авторът изрично е подчертал високата раждаемост сред траките, считайки че средната продължителност на живота II-III век била около 35 години.
Темата, касаеща средната продължителност на живота на хората, живели в древността по нашите земи не е била разглеждана достатъчно обстойно поради липсата на надеждни данни относно броя на населението в различните епохи. Единствените данни, които биха могли да се извлекат от епиграфските материали на автора допреди 1960 година са били разпръснати и несистематизирани.
При разглеждането на въпроса за средната продължителност на живота на хората по нашите земи от периода на античността като основа биха могли да послужат трудове на Б. Геров, систематизирани в монографията му "Романизмът между Дунав и Балкана", както и сборниците с гръцки надписи, събрани й издадени от Г. Михайлов.
И така, надписите и епиграмите, споменати по-горе датират от I до началото на IV в. Те са групирани по следния начин:
- гръцки надписи - 466, от тях с посочена възраст на покойника— 44 (9,6%).
- латински надписи - 147, от тях с посочена възраст — 109 (74,1%).
При разчитането на надписите се оказало, че в гръцките са посочени 47 лица, а в латинските — 141 лица. Възрастта на починалите хора е най-различна и варира от 1 до 85 години и нагоре. Ако се групират с интервал от 5 години, изчисляването на средната аритметична възраст за посочените 188 лица се получава, че средната продължителност на живота от I до III в. е била около 30,8 години.
За съжаление посочените по-горе данни определено са недостатъчни, за да се реши коректно въпросът за установяването на средната продължителност на живота на населението през I—III век, но все пак може да се отбележи, че макар и недостатъчни, данните определено са ценно указание, говорещо за ниската продължителност на живота през тази епоха (този факт е подкрепен и от труда на Вл. Василев: "Опит за определяне средната продължителност на живота през римската епоха у нас от I-III в.").
Продукти свързани със СТАТИЯТА
ОРИСИЯ - СТЕФАН СТЕФАНОВ - СИЕЛА
БЪЛГАРСКАТА ДИЛЕМА. ЗАПИСКИ ПО НАШЕТО ДВУСМИСЛИЕ - ТОНИ НИКОЛОВ - ХЕРМЕС
ПАМЕТ И СПРАВЕДЛИВОСТ - ДАНИЕЛА КОЛЕВА - СИЕЛА
КОМПАС НА ЦЕННОСТИТЕ - МАНДИЙП РАЙ - ХЕРМЕС
НЯМАТА РЕЧЕ - КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА - ГАЛИНА ТАНЕВА - СИЕЛА
БЕЗ ВЪЗРАСТ - АНДРЮ СТИЙЛ - СИЕЛА
Библиография
1. "Медицината в древна Тракия" - Владимир Василев, 1975 година
СТАТИЯТА е свързана към
- Д-р Михаил Протич: Ако не се контролира, предсърдното мъждене води до инсулт
- Перорално приложение на медикаментите
- Сексуалният живот е от голямо значение за хората над 65 г.
- Древни източници, разказващи за тракийското билколечение и водолечение
- Възрастова дискриминация (ейджизъм) – същност, признаци и последици
- Колко секс правят хората на различна възраст?
- Кардиологът д-р Ленко Михов: Сърдечноболните пациенти да избягват рязкото излизане от топло на студено
- Физическа активност и спорт според възрастта
- Произход и характеристики на босилека
- Древните египтяни добавяли билки и смоли в лечебното си вино
Коментари към Средна продължителност на живота на населението по нашите земи от I—III в.