Отношение към суеверието в лечението по българските земи преди освобождението ни от османско иго, 1 част

От 1819г.

Завладяването на българските земи от османските турци е последвано от повсеместна изолация от културния свят и процъфтяващото развитие в западноевропейската медицина от 15 до 18 век. Това довело до утвърждаването на народната медицина.

Изследователите, посветили времето си на изучаването на суеверието в народната медицина на България преди освобождението свидетелстват, че нашите предци са се уповавали на религиозната обредност, целебният култ към светиите, светите мощи, чудотворните икони, светите извори, светената вода, молебените, поклоненията на свети места. Към тези лечебни похвати населението прибягвало главно поради липсата на друга помощ за противодействие на заболяванията. Това, за съжаление се превърнало в предпоставка за възникването на някои суеверия. Въпреки това, заслугите на манастирите за съхранението на българското ни самосъзнание и лечението на нашите предци, живели в периода на турското робство са неоспорими.

През 1651 година се отпечатва книгата „Абагар”. Нейният автор е Филип Станиславов, роден в свищовско. Той е католически мисионер, който впоследствие става епископ в Никопол. Творбата на духовника е характерна с това, че авторът й се е постарал да се отдалечи от традиционния консервативен маниер на писане. Книгата на Станиславов представлява сборник с молитви, в които е публикувано и поучение срещу суеверията. Авторът се е стремил да посочи до каква степен духовните служители са приемали религиозните чудеса за обективна действителност.

Против суеверията се обявява и Йоаким Кърчовски в „Различна поучителна наставления” (Будапеща 1819 година). През 1855 година в Цариград излиза „Огледало на гръко-арнаутските магесници”. Негов автор е  възрожденецът Георги Икономов. В него той се стреми да разобличи всячески  гадателите и мнимите народни лечители.

Масовата необразованост на населението допринася да се затвърдят суеверията и убеждението, че съществуват свръхестествени сили, способни да обладават и разболяват човешкото тяло. В българското съзнание болестите и причините им се олицетворяват с особени невидими същества, които трябва да бъдат прогонени, за да се възстанови здравето. Прогонването се постига по най различни начини: пиене на горчиви или противни на вкус вещества и питиета, силни и неприятни миризми, като опушване на болните с изгорени коси, конски копита, прилепи, сушени жаби, змийски люспи. Това от своя страна е тясно свързано с лечебната магия в нейните многобройни варианти, които широко се разпространяват между населението. В основата на лечебната магия се крие суеверието, че при известни условия човек също може да придобие влияние над чудотворните сили и с тяхна помощ да оказва въздействие над болестите, т.е да лекува.

Към 2 част >>>

Статията е част от историята на:

• Място на суеверието в историята на българската медицина