Отношение към суеверието в лечението по българските земи преди освобождението ни от османско иго

От 1819г.

Завладяването на българските земи от османските турци е последвано от повсеместна изолация от културния свят и процъфтяващото развитие в западноевропейската медицина от 15 до 18 век. Това довело до утвърждаването на народната медицина.

Изследователите, посветили времето си на изучаването на суеверието в народната медицина на България преди освобождението свидетелстват, че нашите предци са се уповавали на религиозната обредност, целебният култ към светиите, светите мощи, чудотворните икони, светите извори, светената вода, молебените, поклоненията на свети места. Към тези лечебни похвати населението прибягвало главно поради липсата на друга помощ за противодействие на заболяванията. Това, за съжаление се превърнало в предпоставка за възникването на някои суеверия. Въпреки това, заслугите на манастирите за съхранението на българското ни самосъзнание и лечението на нашите предци, живели в периода на турското робство са неоспорими.

През 1651 година се отпечатва книгата „Абагар”. Нейният автор е Филип Станиславов, роден в свищовско. Той е католически мисионер, който впоследствие става епископ в Никопол. Творбата на духовника е характерна с това, че авторът й се е постарал да се отдалечи от традиционния консервативен маниер на писане. Книгата на Станиславов представлява сборник с молитви, в които е публикувано и поучение срещу суеверията. Авторът се е стремил да посочи до каква степен духовните служители са приемали религиозните чудеса за обективна действителност.

Против суеверията се обявява и Йоаким Кърчовски в „Различна поучителна наставления” (Будапеща 1819 година). През 1855 година в Цариград излиза „Огледало на гръко-арнаутските магесници”. Негов автор е  възрожденецът Георги Икономов. В него той се стреми да разобличи всячески  гадателите и мнимите народни лечители.

Масовата необразованост на населението допринася да се затвърдят суеверията и убеждението, че съществуват свръхестествени сили, способни да обладават и разболяват човешкото тяло. В българското съзнание болестите и причините им се олицетворяват с особени невидими същества, които трябва да бъдат прогонени, за да се възстанови здравето. Прогонването се постига по най различни начини: пиене на горчиви или противни на вкус вещества и питиета, силни и неприятни миризми, като опушване на болните с изгорени коси, конски копита, прилепи, сушени жаби, змийски люспи. Това от своя страна е тясно свързано с лечебната магия в нейните многобройни варианти, които широко се разпространяват между населението. В основата на лечебната магия се крие суеверието, че при известни условия човек също може да придобие влияние над чудотворните сили и с тяхна помощ да оказва въздействие над болестите, т.е да лекува.

Баенето, врачуването и изказването на заклинания са суеверни лечебни способи, които били доста разпространени сред нашите предци, живели под османско владичество. Най-често с лечебна цел се изказвали определени фрази, адресирани към „злия дух”, който се е загнездил в тялото на болния. Всъщност, в обреда не смисълът и съдържанието на фразата е основният фактор на въздействието, а съвкупността от цялостната обстановка, мърморенето на думи и жестовете на „лечителите”. „Славата” на баячите за техните „безотказни” лечебни постижения, разнасяна от мълвата или подставени лица имала немалки заслуги към съществуването на медицинските суеверия по нашите земи от 15 до 18 век.

Пример за обред, в който има суеверна основа е описан от Ст. Ватев в „Материали по народна медицина в Бъргария”. Тази глава е описана в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, публикуван през  1905 година.

Според Ст. Ватев този обред произхожда от Ловешко и се извършва непосредствено преди раждане на дете. Когато жената усети родилните болки , тя целува мъжа си по челото, а той я потупва три пъти с калпака си по корема. Ако жената е с престилка, той развързва престилката, натопява пръстите на дясната си ръка в съд с вода и поръсва жена си по корема, дава й да си измие лицето и да пийне от тази вода, а след това, за да повика бабата (акушерката). Когато дойде, бабата също я потупва по корема с билката богородична ръчица, която е потопена във вода. Акушерката измива жената с тази вода, дава й да пийне от нея и казва: „Аз ще ти помогна на св. Богородица с ръцете, а не с моите”.

Този сложен и на пръв поглед безсмислен обред има за цел да подготви психически бъдещата майка за болезнените часове, да я успокои и да й вдъхне смелост, търпение и доверие в добрия завършек. Този ритуал е необходима подготовка за жената преди сериозното изпитание, което много често е завършвало катастрофално за нея или детето поради невежеството на бабите и тя не е могла да не знае за опасността.  Подготовката за раждането е претворена в обреди, приравнени към културното и емоционалното ниво на родилката.       

Някои български просвещенски автори осъзнавали опасността от съществуването на подобни суеверни лечебни методи. Те се борили против вярванията в съществуването на вили, самовили, змейове в във възможността за злонамерено болестотворно въздействие, известно като урочасване. Израз на несъгласието им е публикуването на отворено писмо до Екзарх Йосиф. То е поместено в българския емигрантски вестник „Право” през 1873 година. В него, авторът му Васил Чолаков призовава българското духовенство да  предприеме действия срещу разпространението сред народа на зловредните езически вярвания. Българската интелигенция се стремила да обедини усилията си с духовенството, за да се бори с опасното разпространение на суеверията.

Статията е част от историята на:

• Място на суеверието в историята на българската медицина