Схващания за детските инфекциозни заболявания при децата в Америка през 19-ти век

От 1805г.

Между 1800 година до около 1870 година основна причина за смъртността при малчуганите отвъд Океана били туберкулозата, диарията в ранно детство, бактериалната дизентерия, коремният тиф и някои силно заразни заболявания, най-вече – скарлатината, дифтерията и лобарната пневмония. По отношение на инфекциозните болести, интересното е, че през този период били наблюдавани немалко изменения, касаещи интензитета и разпространението им. Например, през първите три десетилетия на 19-ти век не били регистрирани твърде много случаи на хлапета, болни от скарлатина, ала някъде към 1830-та информацията за тези случаи драстично започналa да се увеличава. Така, до 1840-та скарлатината се превърнала във водеща причина за детската смъртност не само в САЩ, но също и във Великобритания и в Европа. Промените във вирулентността на доминиращия щам стрептококови бактерии от група А по всяка вероятност били "виновни" за наблюдаваните отклонения в общата статистика. В периода от 1805-та до 1822-ра в Ню Йорк Сити било съобщено само за 43 починали от инфекцията, а за сравнение през 1847-ма броят им бил впечатляващ - 4874.

В разглеждания период съществуват данни и за други педиатрични заразни състояния. През 1813-та Нейтън Смит – основателят на четвъртото медицинско учебно заведение в Страната на неограничените възможности ("Dartmouth Medical School"), успешно излекувал седемгодишно момче, покосено от остеомиелит.  Детето се казвало Джоузеф Смит и било прието от американския лекар в много тежко състояние. Медикът отстранил кост от левия крак, избягвайки по този начин нуждата от ампутация. В продължение на три години Джоузеф използвал патерици, за да се придвижва, но се възстановил почти напълно, макар че накуцвал леко.

За близо четиридесетгодишен период от време, от 1813-та до 1850-та, в първия американски медицински факултет с фокус върху педиатричната наука - "Ели Айвс", редовно се изнасяли лекции, касаещи детските болести. От съхранени записки става ясно, че там инфекциозните състояния при хлапетата били често обсъждана тема. Едновременно с това, през първата половина на 19-ти век, специалистите Уилям Потс Дюис (1825), Джордж Логан (1825) и Джон Ебърл (1833) публикували педиатрични книги, всяка от които съдържала секция, посветена на заразните състояния. Епидемии от петнист тиф и от церебрален менингит били описани в детайли от прочутия медик Елиша Норт (1771–1843), който съобщил през 1807-ма за епидемия от менингококова инфекция на територията на Кънектикът.

През 1834-ра специалистът Уилям Ууд Герхард (1809–1872) за пръв път  коментирал в своите разработки проявленията на туберкулозния менингит (в интерес на историческата достоверност, той описал състоянието на 30 деца, които видял в Париж).

Ето така познанията за инфекциозните заболявания в САЩ се трупали, а учените имали повече от една причина да съсредоточат усилията си върху създаването на препарати за превенция.

Статията е част от историята на:

• История на инфекциозните заболявания при децата