Схващания за сърдечносъдовата система, поместени в аюрведически текстове от 4-ти век пр. Хр.

от 17 фев 2016г.

От -400г.

Аюрведическите текстове и документи, достигнали до нас, често били дело на "екип" от автори, някои от които останали анонимни, а за други се знае повече. Преведена от санскрит, въпросната литература съдържа богата информация за функционирането на редица жизнени процеси в организма.

Любопитни и доста изчерпателни, например, били аюрведическите схващания за сърдечносъдовата система. Нейно описание можем да открием в "Charaka Samhita" – древен индуски текст, датиран от 4-ти век. пр. Хр. (някои историци го датират от 1-ви век пр.Хр.), който се състоял от 8 книги и 120 глави. Вътре в него се посочва, че сърдечносъдовата система, наречена "Rasavaha Srotamsi", се състои от сърце и "закачени" за него 10 кръвоносни съда, чрез които нутриентите достигат до всички части на тялото ("Vimana Sthana" 5/7). Кръвообращението пък било сравнено с въртящо се колело. Знаело се също, че сърцето е изпомпващ кръвта орган.

Нещо повече, в "Charaka Samhita" ясно било обяснено огромното значение на сърдечния мускул за правилното функциониране на човешкия организъм: "Дори малка "повреда" в сърцето може да доведе до припадък, до сериозна травма и впоследствие - до смърт". ("Charaka Samhita", Sutra Sthana 30/10-11).

Аюрведическият писмен документ обръща внимание върху съществуването на три вида кръвоносни съдове: "Sirah" - тези, които разнасят хранителни вещества и не пулсират, "Dhamanyah", които пулсират, и "Srotamsi", чрез които се пренасят течностите. ("Charaka Samhita", Sutra Sthana, 30/12). Очевидно, макар че не били познати със съвременните си имена, нито бил ясен точният им брой, устройство и размери, още тогава можели да се разграничат видовете кръвоносни съдове: артериите, капилярите, свързани с обмяната на веществата, и вените, които имат транспортна функция.

В обемния документ "Sushruta Samhita" (датиран от 400 г. пр. Хр) принципът на кръвообращението е сравнен с движението на звука, на огъня и на водата (Sushruta Samhita, Sutra Sthana, 14/16). А в един по-късен аюрведически текст "Ashtanga Hridaya" (датиран от 600 г. след Хр.) също могат да се открият подробни описания на кръвоносните съдове, като там те са сравнени с жилките на листата.

Въпреки че в тези древноиндийски текстове могат да се открият голям брой анатомични несъответствия по отношение на сърдечносъдовата система, тези документи безспорно предлагат значими сведения по темата.

Статията е част от историята на: