Съдържание на книгите на Авъл Корнелий Целз. Книга 1

от 24 март 2014г., обновено на 24 яну 2016г.

От 1831г.

Съдържанието на отделните книги на Авъл Корнелий Целз присъства в трактата "De medicina". Част от тяхното съдържание е подобно на "Предписания за здравите хора", което от своя страна е заимствано от произведението "Афоризми", написано в Хипократовия корпус.

Целз следва гръцките възгледи за умереност и разнообразен начин на живот: здравият човек, който е в добро физическо и психическо състояние, не трябва да спазва никакви правила и не се нуждае нито от лекар, нито от масажист. Той трябва да живее разнообразно - на село, в града, на полето, да плува, да ловува, понякога да почива, но по-често да прави упражнения.

Полезно от време е посещението на баня и къпането със студена вода, понякога намазването с масла; не бива да се избягва никаква храна, която ядат хората; по-добре е да се яде по два пъти дневно, вместо веднъж и то толкова, колкото позволява храносмилането.

Както този тип упражнения и храна са необходими, така са неподходящи тези на атлетите, защото ако те се прекратят поради някакви граждански задължения, телата им, поддържани по този начин, изключително скоро остаряват, и се разболяват. Човек не бива нито силно да жадува сексуалния живот, нито да се страхува твърде много от него. Редките полови контакти възбуждат тялото, честите го отслабват.

Това са правилата, които е нужно да се спазват от здравите хора и те трябва да внимават да не би докато са добре, да изчерпят защитните си сили за случай на болест."

В изданието на Александър Лий от 1831 година според предишното на Леонарда Тарга, заглавието на втора глава е "Предписания за хора с болен стомах" и това променя изцяло значението, тъй като съдържанието е конкретизирано за хора, страдащи от стомашни заболявания, а не за болни изобщо.

По-нататък във втора глава са цитирани от Хипократовото съчинение "De aere, aquis, locis" ("За въздуха, водите, местата"), отличаващо се с наблюдения върху годишните времена и климата, здравословната среда, различните телосложения, половете, възрастта на болните. Авъл Корнелий Целз накратко представя гръцките идеи за ролята на околната среда и промяната на сезоните, на ги пречупва през римската гледна точка. Общите напътствия към болния от стомах са следните:

Трябва да живее в светла къща, проветрива през лятото и слънчева през зимата; да се пази от обедното слънце, за да не го разболее нито студът, нито топлината; те най-вече предизвикват тежест в главата и хрема.

Целз разказва какво се прави през различните сезони, каква храна да се консумира и в какво количество. Това са началните части на книгата, в които дава съвети, които е заимствал от гръцките източници, но отличаващи се с общовалиден характер.

Стилът на автора е изчистен и изпълнен с фигури на речта, което превръща изреченията в сентенции: Ergo cum quis mutare aliquid volet, paulatum debebit adsuescere; Следователно, когато някой иска да промени нещо, постепенно ще трябва да привиква .

В глава трета описва видовете тела и как различните им свойства съ свързани със заболяванията:
Преди всичко обаче всеки трябва да познава природата на тялото си, понеже едни са слаби, други са дебели, едни са топли, други са по-студени, едни са влажни, други са сухи. Рядко някой няма някаква част от тялото болна. Наистина слабият човек трябва да напълнее, а пълният да отслабне; топлият да се охлади, студеният да се затопли, топлият да се изстуди: лечението винаги трябва да е насочено към частта, която страда най-много.

Целз изброява какви храни трябва да се приемат за намаляване или увеличаване на теглото, говори за масажите, къпането, повръщането, освобождаването на червата и други лечебни средства. Човек трябва да прави процедури, противоположни на собствения си вид тяло, като от значение за здравословния начин на живот е също и сезонът.

Съдържанието на следващите глави е свързано с отделни видове болести: четвърта глава- "Предписания за тези, които имат, някаква болна част от тялото и първо за тези, които страдат от глава"; пета глава - "Предписания за тези, които боледуват от очно възпаление, тежест в главата, хрема и сливици; шеста глава "Лечение за разслабени черва"; седма глава:"Лечения за болки в дебелото черво"; осма глава - ; осма глава - "Предписания за страдащите от стомах".

В девета глава "Какво да спазват страдащите от болка на сухожилията" се споменават nervi със значението им на сухожилия, както и болестта "podagra".

В последната глава се обсъждат предпазните мерки при епидемия - "Наблюдение при епидемия" (Observatio in pestilentia). Pestilentiq етимологично се свързва с "pestis", обикновено превеждаща се като "чума", но в античността това е всяко заболяване, при което има голяма заболеваемости и смъртност сред населението.

Статията е част от историята на: