Създаване на аспирина

От 4.4.1853г.

На 10 август 1897 година един химик на „Фридрих байер & Ко” във Вупертал създал ацетилсалицилова киселина в чиста форма. Никой тогава не е предполагал, че това е било рождената дата на най-старото и ефективно лекарство в историята на съвременната медицина.

В навечерието на 20 век, когато това откритие било направено, в света се случвали непрекъснато разнообразни научни обрати. Ежедневно хората са изказвали и доказвали нови закони във физиката, химията и медицината. Научните изследвани се провеждали често, проучванията не се правели в складовите помещения на аптеките, а в добре оборудвани лаборатории.  Всичко показвало началото на цяла нова ера.

Това, което младият химик на „Байер” д-р Феликс Хофман е синтезирал в своята лаборатория, не било случаен продукт, но в действителност откритието не било и по поръчка на фирменото ръководство. Хофман имал съвсем друг мотив: баща му страдал от години от болезнен ревматизъм. Хофман знаел, че лекарите нямали друго средство освен салициловата киселина.

Всъщност салициловата киселина е с изключително неприятен вкус. Били правени опити да се коригира вкусът на лекарството чрез свързване с натрий, но това се оказало неуспешно. На пациентите им струвало доста, за да приемат приемат сладникавия натриев салицилат, но още по-неприятно:  средството предизвиквало гадене и позиви за повръщане, неговите странични ефекти били опустошителни, защото киселината дразнела лигавиците на устата, гърлото и стомаха. Продължителното приемане било практически невъзможни и би предизвикало язви по лигавиците.
Хофман си поставил за цел така да промени салициловата киселина, че новото съединение да запази своето температуропонижаващо  и обезболяващо действие, но и да бъде поносимо и приятно за приемане.

По време на своето изследване Хофман се запознал с работите на химика Шарл Фредерик Герхард от Страсбург, който изследвал дехидрирани органични киселини,  между тях и салициловата, а през 1859 година описал съединение между салициловата и оцетната киселина. Неговият продукт бил химически нечист и неустойчив, разпадал се бързо след синтеза и затова не бил употребим като медикамент.

След около десет години химикът К. Краут повторил опитите на своя предшественик и описал точно химичния строеж на ацетилсалициловата киселина. Най-сетне на Феликс Хофман се удало да добие химически чиста и устойчива субстанция, за това той е обявен като пръв създател на салициловата киселина.

Започват експериментите

Новото вещество било използвано за експерименти с животни от ръководителя на фармакологичната лаборатория на фабриката за оцветители на проф. Хайнрих Дрезер. Паралелно били проведени опити и от главния лекар д-р Курт Витхауер в Диаконисовия дом в Хале на Заале. В неговия доклад звучи неприкритото удивление от новото вещество. „Средството”, резюмирал той своите опити, „безотказно повлиява болки, отоци и температура, никога не оказва неблагоприятно въздействие върху сърцето и стомаха дори при тежко болни”. Изглеждало, че прахът не увреждал лигавиците, поне не така както салициловата киселина, и дори с горчиво-киселият вкус не бил проблемен за приемане като медикамент.

Фабриките за оцветители щели с удоволствие да патентоват новата субстанция, за да могат да предложат изобретението на пазара със запазена марка, но патентната служба се противопоставила. Там показали на Хофман по-старите работи на Герхард и на друг химик – Аугуст Кархорс, които били експериментирали в същата насока, но според Хофман останали без успех. Нищо не помогнало, патентът на фирмата бил отказан от Германия.

Но фармацевтичното предприятие успяло да съхрани откритието на Хофман под някакво измислено име като запазена марка. От някакъв вътрешен фирмен документ от 23.01.1899 година става ясно как било наречено новото средство. Буквата А била взета от понятието ацетил, сричката „спир” от спиреевата киселина, друго име на салициловата киселина, която независимо от това се получавала  и от растението блатен тъжник и за това била наричана така. Аспиринът се родил на 01.02.1899 година под № 36433 в царската патентна служба на Берлин като търговско име.

Дисертацията, която се появила през 1900 година в Бреслау, била изпълнена с еуфорична надежда за новото вещество: „понеже никой от произведените заместители (дори и старата салицилова киселина) не са в състояние да заменят неговия механизъм на действие, се наложи да се намери съответен състав с необходимите изисквания. На стремежа да се достигне тази цел дължи своето появяване фармакологично изследваният от професор Дрезер (ръководител на лабораториите „Байер”), най-млад салицилов дериват, аспиринът”.

Статията е част от историята на:

• История на Аспирина