Теория на Иля Мечников за фагоцитозата

От 1882г.

За развитие на своята теория за фагоцитозата Иля Мечников е посветил цели 25 години от своя живот. Първоначалният проблясък за все още неоткритата тогава фагоцитоза е настъпил, когато един ден ученият е наблюдавал под микроскопа си подвижните клетки на прозрачната ларва на една морска звезда.

Стигнал до идеята, че подвижните клетки могат да защитават организма от различни вредни агенти. Бил толкова ентусиазиран, че веднага провел опит, с който да затвърди идеята си.

Опитът ...

Решил да вкара трънче в ларвата на морската звезда, и очаквал блуждаещите ларвени клетки да обхванат вкараното трънче. Използвал е бодил от розов храст, който поставил под кожата на ларвата.

За негова радост опитът бил напълно успешен. Мечников прави бърза връзка с белите кръвни клетки (левкоцитите), които са подвижните клетки на мезодермата. Те са една от главните съставки при образуване на гнойта по време на възпаление.

Този процес е доста усложнен и при висшите животни, но при ларвите на морската звезда – точно обратното. При тях, трънчето е обхванато от подвижните клетки, които се мъчат да го изолират.

След задълбочени наблюдения достига до своят пореден извод: човешкото възпаление настъпва в резултат от микроби, които мезодермалните клетки започват да атакуват. Те трябва да унищожат попадналите ги микроби чрез поглъщане и смилане.

Затова е приел възпалението за една необходима защитна реакция на организма, а проявяващите се клинични признаци са просто израз на клетъчната борба срещу микробите.

До този момент по това време медицината е имала обратната гледна точка, с което се е затруднило и доказването на теорията му. Смятало се е, че левкоцитите не са разрушителите на микробите, а им служат за благоприятна среда, пренасяйки ги.

По-късно подвижните клетки били наречени "фагоцити" (лат. "фагос" – поглъщам, "цитос" – клетка). Процесът на поглъщане и смилане на чуждите за огранизма частици и микроби нарича "фагоцитоза". След време той разделя тези фагоцити на 2 групи: левкоцитите нарича микрофагоцити, а останалите клетки с фагоцитарна функция - макрофагоцити.

Мечников не спира дотук. У него се заражда въпросът дали този процес може да е физиологичен или се дължи само на патология?! Следват нови наблюдения и разсъждения. Веднага свързва това свое съмнение с атрофирането на жабешката опашка по време на метаморфоза.

Той установява, че клетките, водещи до атрофия на опашката не са левкоцити, а мускулни клетки. По този начин успява да докаже, че фагоцити могат да бъдат не само белите кръвни клетки, но и различни други клетки от мезодермата.

Впоследствие Мечников е написал доста трудове за това свое откритие, първото от които е публикувано през 1883 година във Виена. Явлението "фагоцитоза" е споменато за пръв път на седмият конгрес на лекарите и естествоизпитателите в Одеса, където е бил поканен от Коваленски за председател.

След отличните отзиви, които получава на конгреса, Мечников продължава своите опити, включвайки в експериментите си и други организми – охлюви, водни бълхи, жаби, а по – късно и зайци, кокошки.

Стига до извода, че не във всички случаи фагоцитите могат да се справят с "нашествениците". Когато организма е с отслабени защитни сили, една част от микробите успяват да преодолеят защитната фагоцитна бариера, в резултат на което настъпва и заболяване.

Статията е част от историята на:

• История на Иля Мечников