Третиране и естество на ноцицептивната болка в Гърция в началото на деветнадесети век

От 1900г.

Ноцицептивната (силната) болка, винаги е съпроводена с неприятно сетивно и емоционално преживяване, свързано с увреждането на периферните тъкани. Силната болка се дели на соматична и висцерална. Чрез първия вид, организмът реагира най-вече при остра ревматични състояния или при поява на фрактури. Примери за реакция на организма, при която се задействат усещанията за висцерална болка, са стомашните язви, инфаркт на миокарда, холецистит, гастрит.

До началото на XIX век (1800 година), развитието в областта на третирането на ноцицептивна болка е доста забавено, защото е повлияно от древните гръцки текстове и арабски преводи на медицинска литература. Хирургията се ограничавала главно до третирането на травми и ампутации. Продължителността на такива операции не трябвало да надвишава две минути.

В началото на XIX век, Западът започва да бележи значителен напредък в различните клонове на медицинската наука. Обособяват се нови теории относно патофизиологията на болката, а базисните промени във фармакологията подпомагат откриването на нови начини за премахването на оперативната болка. Новини от Запада достигат непрекъснато до новосъздадената гръцка държава.

Статията е част от историята на:

• История на лечението на силната болка в Гърция през XIX век