Трудове на Иван Сеченов от 1863 година, касаещи рефлексите и свободната човешка воля

От 1863г.

Иван Сеченов е един от най-известните руски медицински учени от 60-те години на 19 век. Той е физиолог и симпатизира на радикалните възгледи на Писарев и Чернишевски. През 1863 година пише обширната статия "Рефлексите на главния мозък", в която с научни аргументи подкрепя тези новаторски схващания. Статията е предназначена да се публикува в радикалното списание "Съвременник", но държавната цензура не разрешава и вместо това тя е публикувана в списание "Медицинская газета", което според цензора много малко хора ще прочетат. Обаче медицинското списание изведнъж става извънредно популярно, защото хората въодушевено си предават един на друг статията на Сеченов. В крайна сметка цензурата се предава и разрешава работата на Сеченов да се издаде в отделна книга през 1886 година.

Сеченов твърди, че дори когато си мислят, че взимат решения – например да тръгнат по един път вместо по друг, да приемат една идея вместо друга, да спасят давещ се, вместо да си останат на брега сухи и в безопасност, всъщност хората правят това, което им диктуват техните рефлекси. С други думи, хората всъщност не са свободни. Също както часовникът върви по начина, определен от колелцата и пружините в него (а часовникът не може изведнъж да "реши" да запее песен, вместо да показва времето), така и хората постъпват по начина, определен от техните рефлекси.

Според Сеченов рефлексът е прост процес, управляван от нервната система. Тя се състои от сензорен (чувствителен) нерв, който води направо към гръбначния мозък, или преминава през главния и гръбначния мозък към моторния (двигателен) нерв. Сензорният нерв реагира като дразнител – нещо от външната среда, например гледка, звук или мирис. Той изпраща нервен сигнал – или пряко през гръбначния мозък, или от главния мозък през гръбначния мозък към двигателния нерв. Моторните нерви задвижват частите от тялото ни – да речем, ръцете, краката, гласните струни. Когато рефлексът преминава от сензорния нерв напряко през гръбначния мозък до моторния нерв, можем да направим движение, без изобщо да се замислим за него. Например, когато лекарят почука с гуменото чукче по коляното, ние не си помисляме: "Сега трябва да си сгъна крака". Ние го правим автоматично.

Иван Сеченов смята, че когато рефлексът от чувствителния нерв достига до главния мозък, на нас ни минава мисълта какво прави нашето тяло. Мислим, че нарочно вършим нещо. Например разпознаваме парче от любима храна (дразнителят чрез очите е стигнал до главния мозък) и си мислим: "Сега ще изям това". После взимаме храната с ръка и я слагаме в устата си (главният мозък е изпратил сигнал през гръбначния мозък до двигателните нерви.

Обаче Сеченов бил на мнение, че самата тази мисъл по същество е рефлекс – тя е автоматична реакция на храната, която харесваме. Ако видим храна, която харесваме, но не я изяждаме, защото скоро ще обядваме, ние според Сеченов не взимаме свободно решението. Всъщност това е нервен процес, наречен затормозяване (потискане), който протича в главния мозък, който "ни нарежда": "Не яж това!" Съгласно Сеченов затормозяването също е рефлекс. Той е убеден, че дори е открил мозъчните центрове, отговорни за потискането. Според него в нашето тяло протичат огромен брой рефлекси и задръжки – а те в съвкупност предопределят всичко, което правим. От момента на нашето раждане всичките ни преживявания – с природата, с нашите семейства, учители, приятели и обществото – образуват мрежа от рефлекси и задръжки. Следователно хората, които вършат добри неща, са в основата си изправни машини, а хората, които се държат зле, всъщност не заслужават упреци – не повече от часовника, който постоянно избързва или изостава. Следвайки разсъжденията на Сеченов, излиза, че честното и справедливо общество трябва да произвежда "добри машини" – хора, които се отнасят един към друг с уважение, които не извършват престъпления и винаги се държат като истинския "богатир" (руската дума за юнак – смел и благороден рицар).

Според тълкуването на Сеченов и научните доводи, които излага, наличието на "лоши човешки машини" в Русия е свидетелство, че обществото трябва да се промени. Ученият отхвърля съществуването на свободната воля и е убеден, че всичко, което протича в съзнанието ни – всички наши мисли и чувства, - може да се обясни чрез научни изследвания, посветени на средата и нашето тяло като част от нея.

Някои учени били съгласни със Сеченов, а поддръжниците на царския режим критикували неговата книга като съдържаща негодна наука и аморални внушения. Ако хората не притежават свободна воля, как биха могли да носят отговорност за своите постъпки?

Когато 60 години по-късно Иван Павлов сам започнал да изследва рефлексите споменал, че е бил поразен от "новаторството и истинността" на "блестящия опит" на Сеченов да разкрие същността на мислите и чувствата "по един чисто физиологичен начин".