Уилям Рейдъм и неговият убиец на микроби

От 1886г.

Уилям Рейдъм безспорно е един от най-големите шарлатани в историята на медицината на САЩ. В края на 19-ти век мъжът се сдобил със завидна слава, измисляйки, уж много лечебен, еликсир, който носел внушителното име "Убиец на микроби". Както можете да се досетете, впоследствие лекарството било признато за пълна измишльотина, но това не попречило на неговият създател междувременно да изкара прилични сума от продажбата му.

"Щипка" биография

Уилям бил роден в Прусия, а като младеж служил на родната армия. Именно през този период той за пръв път открил любовта си към градинарството. Не е ясно кога точно, но по някое време от житейския си път мъжът се установил в Остин (Тексас), където набързо отворил градинарски магазин и, едновременно с това, започнал да стопанисва и да се грижи с любов за малък разсадник. Един ден обаче се разболял от малария, което се оказало наистина голямо предизвикателство в живота му. В продължение на немалко време Рейдъм издирвал лекари под дърво и камък, а те му предписвали тонове лекарства, които, за съжаление, не довеждали до желаното подобрение. По този повод през 1890г. в своята прословута книга "Микробите и убиецът на микроби" градинарят написал: "Изпразвах съдържанието на шишенце след шишенце (с хапчета), докато броят им стана твърде голям, за да го сметна. Взимах и хинин, докато и той се "провали" в лечението."

Ревматизмът и ишиасът допълнително усложнявали положението на Уилям, а за "капак" едно от двете му деца неочаквано починало след дълго боледуване. Точно в този превратен момент, разочарован от медицинската гилдия, Рейдъм взел окончателното решение да си измисли собствено, наистина ефективно, лекарство. Защо не?

По-силно от смъртта

Градинарят започнал упорито да се рови в страниците на различни медицински вестници, където обаче не открил търсения от него лек, но попаднал на нещо по-голямо – на чудния свят на микробите. За пръв път в историята на медицината лекарите и учените от ранга на Пастьор и Кох били открили връзка между мъничките животински организми и различните болести.

Всъщност, Рейдъм вече сам бил напълно сигурен, че всички здравословни нарушения, включително ревматизмът и ишиасът, които го тормозили от години, се причиняват именно от микроби, които "нагло" превземат слабото човешко тяло. Хрумнало му още, че тези патогенни организми атакуват организма така, както насекомите нападат растенията. Странно или не, само с помощта на учебниците си по градинарство и "въоръжен" с микроскоп, Уилям най-накрая успял да създаде универсално лекарство, което по собствено усмотрение нарекъл "Убиец на микроби".

Този лек, както сам твърдял Рейдъм, не можел да се сравнява със съществуващите на пазара медикаменти и нямал нищо общо с техния състав. По своята същност, еликсирът представлявал чиста вода, наситена с газове (което съвсем не се оказало така) – иначе казано, среда, в която съществуването и размножаването на микробите били "невъзможна мисия". Всичко, което се искало от пациентите, било да приемат "лековитата" течност продължително време, за да може тя да "пречисти" кръвта им от вредните обитатели. Разбира се, Рейдъм сам започнал да консумира напитката и след шест месеца обявил, че се чувства напълно здрав и, че последният микроб е "напуснал" тялото му завинаги.

Странно или не, градинарят наистина вярвал, че откритието му може да излекува всеки. В същото време обаче, той бил предпазлив и се страхувал, че ако го предложи на някой, който почине, това ще му създаде сериозни неприятности. Все пак, мъжът решил да рискува и дискретно дал бутилки от "убиеца на микроби" на няколко високопоставени личности. След известно време въпросните персони заявили, че били излекувани напълно от неразположенията си. Славата на еликсира бързо се разнесла из съседните градчета. От всички краища на Тексас започнали да прииждат болни, които се опитвали да се снабдят с "лекарството".

На Рейдъм му се наложило да "зареже" градинарството и да започне да се занимава само с производството на "чудотворния" лек. На 28 септември 1886г. той патентовал "вълшебната" течност и веднага след това започнал да я рекламира по всевъзможни начини и преди всичко – като лекарство, което има потенциал да победи дори и смъртоносно заболяване. Бизнесът му се отплатил бързо със сериозни приходи, които през 1890г. му дали възможност да се премести в Ню Йорк. Там Уилям отворил собствена лаборатория, а малко по-късно – седем предприятия из цяла Америка, които произвеждали на пълни обороти лечебния еликсир.

В крайна сметка през 1913-та, след продължителни съдебни дела и многократни разследвания, било доказано, че "Убиецът на микроби" не представлявал нищо повече от вода (цели 90%), в състава на която можело да се открият и оскъдни количества от различни киселинни съединения. Това бил краят на "империята" на Рейдъм, а може би – и на неговата вяра в "микробната теория". Под зоркото око на американските власти, фармацевти и специалисти били изгорени цели 539 кутии и 322 кашона от "фалшивия" медикамент.

Що се отнася до създателя на еликсира, името му заслужено попаднало в списъка с големите шарлатани в медицината на САЩ.