Улеснен метод за венепункция и откритие на балонния катетър

От 1963г.

Джеймс Е. Чимино и Майкъл Бресча (от Ню Йорк, САЩ) описват разработен от тях начин за "улеснена венепункция за хемодиализа". Идеята е реализирана благодарение на опита на д-р Чимино, който по това време е студент и работи на непълно работно време в Трансфузионен център "Bellevue" в Ню Йорк.

След предварителна обработка, кожата се обработва с 1% прокаин. Тъканта се пунктира в областта на най-достъпната и повърхностна вена, разположена в предната част на крака. Размерите на иглите, подходящи за манипулацията варират от № 16 до № 12. Проходимостта на вената и адекватното кръвоснабдяване се гарантира от приложението на турникет, регулиращ налягането чрез сфигмоманометър. Кръвният поток трябва да се контролира в рамките на 150 - 410 мл/мин при пациентите, чиито организми най-често са претоварени с течности.

През 1963 година Томас Дж. Фогърти от Синсинати, САЩ, изобретява вътресъдов катетър, имащ надуваем балон в края, имащ емболектомичен и тромбектомичен ефект. Балонният катетър е сред основните медицински консумативи, използващи се в съвременната медицина.

Статията е част от историята на:

• История на осигуряването на постоянен съдов достъп за хемодиализа