Употреба на куркумата в аюрведическата лечебна практика

от 25 апр 2016г., обновено на 01 авг 2017г.

От -400г.

Сигурно няма да ви учудим, ако ви кажем, че древната наука за здравето Аюрведа има дългогодишни "приятелски отношения" с куркумата (Curcuma longa). Един от най-старите аюрведически текстове "Charaka Samhita", датиран често от 4-ти век или 2-ри век преди Хр., свидетелства, че индийските лекари редовно са употребявали растението (преди всичко – корена му) за приготвянето на разнообразни отвари и мехлеми.

Още тогава "златната подправка", както обикновено наричат Curcuma longa, демонстрирала голям потенциал в справянето с многобройни медицински състояния. Тя се отразявала благоприятно върху цялостното функциониране на организма, повишавала енергията и осигурявала добър тонус.

Аюрведическите специалисти я използвали като доказано газогонно средство, с цел подобряване на храносмилането, а често третирали с нея и артрит, камъни в бъбреците и нередовна менструация.

Много популярна по онова време (а и днес) и често употребявана била специално приготвена от куркума паста с широкоспектърно лечебно действие. Заради своите силни антисептични свойства тя се нанасяла върху кожата на пациента в случаи на сериозни наранявания и кожни раздразнения. (Жълтата познайница неслучайно присъства и в козметичните продукти на индийките – смята се, че тя има предпазващо от микробите действие. Това обяснява защо и преди, и сега в Индия гримираните бебетата са често срещана гледка).

Гореспомената паста била подходяща също и за перорална употреба и се твърдяло, че редовният й прием спомага за пречистване на кръвта от токсините.

Нещо повече, в много аюрведически писмени документи куркумата присъства в лечението на разнообразни респираторни състояния, между които астма, бронхит и такива, причинявани от алергия. Тя успешно се прилагала и за третиране на чернодробни нарушения, анорексия, диабет, синузит и на практика, на… почти всичко.

Така, аюрведическите лекари били едни от първите, които осъзнали колко полезна може да бъде куркумата. Европейските им "колеги" трябвало да почакат още доста време (чак до 13-ти век), за да имат удоволствието да се запознаят с нея, а впоследствие - да я включат в практиката си.

Статията е част от историята на: