Употреба на биологично оръжие от Япония

от 23 юли 2014г., обновено на 09 яну 2018г.

От 1932г.

В отговор на химическите атаки по време на Първата световна война, Женевският протокол от 1925 г. формулира международно споразумение, забраняващо употребата по време на войната на задушливи, отровни или други газове, както и военни действия чрез бактериологични методи. За съжаление страните не разполагат с механизми за проверка, разчитат на доброволното изпълнение. Много от подписалите споразумението държави запазват правото си на ответно използване. Част от тях дори стартират изследователски програми за разработване на биологични оръжия между Първата и Втората световна война. Част от тези страни са Белгия, Канада, Франция, Великобритания, Италия, Холандия, Полша и Съветският съюз.

След японското поражение на Русия през 1905 в Руско-японската война, Япония се превръща в доминираща чужда власт в Манджурия. Квантунската армия се създава, за да се запазят японските икономически интереси в региона. За 15-те месеца след септември 1931, до края на 1932 г. японската армия започва да упражнява строг контрол над Манджурия. През 1932 г. част от армията става и майор Широ Ишии, който е японски военен лекар, имащ интерес към биологичните агенти. Той започва провеждането на изследвания върху хора в Харбин. Основал първата си лаборатория в индустриалния сектор на Харбин, известен и като окръг Нанганг. Скоро след това Ишии разбрал, че може необезпокоявано да извършва своите принудителни изследвания с биологични агенти върху хора не само в Харбин. Японският лекар се премества в тайно съоръжение, разположено на 100 км южно от окръг Нанганг, където започва да експериментира върху огромен брой хора. Не оцелял нито един от "учебните му обекти" - всички умрели или от "експериментални инфекции", или от вивисекциите на Ишии. Тези проучвания продължили до стартирането на затворнически бунт, който осигурил бягството на хората и затварянето на съоръжението през 1937 година.

Снимките показват Отряд 731
През август 1936 Ишии е повишен в подполковник, отговарящ за пречистването на водата за армията. През есента на същата година квантунската армия си присвоява 6 кв. км обработваема земя, на 24 км южно от Харбин. Този район обхваща 10 села. От него са изселени 600 семейства. На това място, под командването на Ишии се построява масивно изследователско съоръжение, станало известно като "Unit 731" (Отряд 731). В него се държат затворници, които се използват като заменими обекти за експерименти. В крайна сметка, повече от 3000 (по всяка вероятност реалният им брой е много по-голям) китайски затворници били убити и кремирани след тези експерименти. Повечето от доказателствата се унищожили в края на войната.

Майор Вакаматсу Юджиро е също толкова безпощаден ветеринарен офицер, ръководещ Поделение 100 в Чанчун. През 1936 г. Япония присвоява двадесет кв. км земя, разположена на 6 км южно от Чанчун, която е столица на окупираната от японската армия Манджурия. Преобладаващо ветеринарна и селскостопанска, биологичната война (изключваща съществуването на Отряд 731) се съсредоточава в разработването на биологични оръжия за саботажни операции. Въпреки че основно животните и растенията са главната цел на повечето от изследванията, провеждали се и множество експерименти върху хора, подобни на тези, провеждани в Отряд 731.

През април 1939 г. се създал третият голям "изследователски център", наречен Отряд Ei 1644. Част е от съществуващата китайска болница в Нанкин, която е под командването на един от лейтенантите на Ишии, подполковник Масуда. Лишените от свобода, включително жени и деца, ставали част от зловещи експерименти, след които били кремирани, обикновено късно през нощта. Експериментите с бойни отровни вещества се провеждали в газова камера с прозорец за наблюдение.

Отряд Ei 1644, подкрепян от Отряд 731 обединили "изследователски" усилия, произвеждайки смъртоносен бактериален агент. Твърди се, че единадесет китайски градове били нападнати по време на "полевите изпитания" на инфекциозни агенти, сред които били Yersinia Pestis (причинител на чума), Vibrio cholerae (причинител на холера), и Shigella (причинител на бактериална дизентерия). Тези атаки имали непредвидим ефект, защото впоследствие 10 000 японски войници също се заразили с холера след началото на биологичната атака през 1941. В резултат на японската програма за биологична война 580 000 са загинали в Китай. Полевите опити с хора са прекратени през 1943 г., но част от тях продължили да се провеждат на различни места до края на войната.

Статията е част от историята на: