Употреба на лавандулата през 16 и 17 век

от 01 юни 2015г., обновено на 21 яну 2016г.

От 1600г.

През 16-ти век във Франция лавандулата се е считала за ефективна и надеждна защита срещу инфекциите. Майсторите, изработващи ръкавици често парфюмирали стоката си с лавандулово масло. За повечето хора било сигурно, че майсторите не се разболявали от холера благодарение на лечебното ароматно масло.
Различните "английски" разновидности на лавандулата реално не произхождат от Острова, те били внесени в Англия около 1600 година, точно когато първите лилави ароматни растения започнали да се "разселват" в Северна и Южна Америка. Първото документирано засаждане на лавандула в северноамериканския континент е извършено от английските пилигрими. В Съединените щати и Канада, шейкърите (членовете на обединено общество на вярващите във втората поява на Христос. Това е вид секта, изградена на християнска основа, наричаща себе си Църква на хилядолетието. Името произлиза от клатенето и тръскането на миряните по време на религиозна служба) са първите, които разпространяват лавандулата в търговската мрежа.
Организираната и стриктна секта на английските квакери разработва собствени билкови стопанства, след пристигането им от Англия. Те отглеждат собствени билки и лекарства и ги продават на "външния свят". По-късно ню йорска рекламна компания започва да ги рекламира, правейки продуктите им продавани навсякъде по света.

Европейската кралска история също изобилства от факти, доказващи лечебната употреба на лавандулата. През шестнадесети век лечебното растение е известно като "билка за чистота и спокойствие" и се използва в стаите на почти всяка къща. Поставяла се е в скринове с вълнени дрехи, за да ги защитава от молци, разпръсвала се е в леглата за защита от насекоми, поставяла се е в торби за освежаване на въздуха, и се смесвала с въглен за почистване на зъбите.

Лавандулово масло, премесено с пчелен восък се втривало по овошките, за да се предотвратят заболявания по плододайните дръвчета. Лавандулата, прибавена към енфие или смесена с тютюн, се превърнала в още един пикантен начин за наслада сред любителите на табаковия аромат. Томас Тусер, известен билкар, служещ при кралица Елизабет, препоръчва смес от двадесет билки, сред които е и лавандулата за покриването на каменните подове. Смачкани под тежестта на преминаващите, те излъчвали приятен аромат.

Статията е част от историята на: