Употреба на ментата в староанглийската медицина

От 1721г.

Медицинските текстове, ползвани от англосаксонските древни лекари са написани на староанглийски и латински. Английските медицински ръкописи, в по-голямата си част, са преводи на класически латински медицински текстове. Не е чудно, че терминологията на староанглийската медицина се състои предимно от латински термини. Около петстотин страници, съхранени от древните времена показват, че староанглийската медицинска лексика е заимствана от латинската.

Знанието за лечението на заболяванията, съхранено от практикуващите медици в Англия е толкова напреднало, че почти всяка друга западноевропейска медицина се е повлияла от английската. Това се дължи на наследството от текстове, написани в стила на класическата гръко-римска медицинска традиция. Разпространението на това знание се осъществява чрез християнските мисии на средиземноморските култури.

Англосаксонските билкови лекарства са резултат на своеобразна смесица, включваща традициите на гръцката медицина, елементи от римската религия и средиземноморски фолклорни лечения, внесени в римския свят от християнството. Тази "нова лекарствена ера" няма да се промени до момента, в който започва да се наблюдава повторното въвеждане на гръцката мисъл в западния свят от единадесети до четиринадесети век, благодарение на латинските медицински произведения, които са преведени от арабски.

Ментата се появява със своите разновидности в древноанглийската фармакопея около 1721 година. Вярвало се е, че растението е внесено от римляните. Билката се е използвала като лекарствено средство за лечение на всякакви заболявания - от повърхностни рани до венерически болести, настинки и главоболие. Растението се радвало на многовековна популярност, а отглеждането му на Острова бързо нараства от няколко до стотици декари.

Статията е част от историята на:

• История на ментата в медицинската наука