Употреба на прополиса в еврейската медицина

От 1996г.

Древните евреи считали "tzori" (еврейската дума за прополис) за изключително надеждно лекарство. Прополисът и неговите терапевтични свойства са споменавани в целия Стар Завет. Библейският балсам на Гилеад ("tzori Gilead" от иврит) се е превърнал в почти синонимно на пчелния клей понятие. Балсамът на Гилеад е описан в Библията като дар, който Савската царица дала на цар Соломон.

В Юдея, балсамът на Гилеад се добивал край земите край Мъртво море. За около 1500 години мехлемът, който съдържал прополис и други компоненти, придобил известност благодарение на своя аромат и лечебните си свойства. В състава на древното лекарство влизали смоли от различни видове тополи, включително P. balsamifera, P. Nigra и P. gileadensis.

Освен смолите мехлемът с прополис на Гилеад включвал специален тамян, който е използван два пъти дневно в Светия храм в Йерусалим. Идентифицирането на древното лекарство с прополис, популярно в еврейската медицина (известно и еврейските имена "Afarsemon", "kataf", "nataf" и "tzori") е свързано и с имената на няколко юдейски учени.  Те са Шимон Бен-Гамблиел, Рав Моше бен Маймон – РамБам (1135 – 1204г.), Саадиа Гаон и съвременния библейски ботаник Йехуда Феликс.

Някои съвременни данни за прополиса и мехлема на Гилеад са внесени от Броудхърст през 1996 година. Неговият труд се казва "Ползи от пчелния прополис". Публикуван е в "Health Supplement Retailer" (стр. 46-48).

Статията е част от историята на:

• История на прополиса в медицинската наука